Отровени [bg]

28.

Кръговрат

— Ето и последната ни героиня на деня! — изграчи облечената в костюм от туид жена, улови Емили за ръката и поведе баща й към фоайето на кънтри клуба. — Емили Фийлдс, аз към Шарън Уинтърс! Какво щастие! Заповядай, скъпа! Налей си малко пунш!

Емили погледна нервно през рамо към родителите си, които я бяха последвали вътре, но те вече разговаряха с някаква жена от рекламната комисия, в която участваше и майка й. И те й оказваха една подкрепа!

Тя погледна крадешком телефона си, който лежеше в чантата й. На екрана вървеше видеото от охранителните камери; изображението не се променяше, с изключение на някое листо, което политаше към прозореца. Като си знаеше късмета, нещо щеше да се случи точно докато не гледаше. Спенсър беше видяла някой на камерите. Този човек — или някой друг — можеше отново да се върне.

Шарън продължаваше да я води към балната зала. Емили се огледа. В дъното беше разположена масата на диджея и от гигантските тонколони се лееше танцова музика. Десетки деца, които Емили познаваше от училище, размахваха ръце във въздуха и се бутаха един в друг. Един поглед към безгрижните им лица бе достатъчен, за да й се прииска да се обърне и повече да не се върне тук.

Но Шарън стискаше силно ръката й.

— Ето я Хана! — изчурулика тя, сочейки към дългата маса в другия край на балната зала. На нея седеше единствено Хана и отчаяно почукваше по клавиатурата на телефона си.

Емили се изтръгна от хватката на жената и тръгна към приятелката си. Хана я погледна с нещастна физиономия и побутна една чиния със сладки към нея.

— Шарън донесе това за нас. Но аз просто не мога да хапна нищо. — Тя огледа залата с отчаян поглед, след което се втренчи в ръцете си. — Майк не ми говори. Всичко е пълна каша.

На Емили също не й се ядеше нищо.

— Откога си тук? — попита тя.

— От около час. Не знам къде изчезна Ариа — кавалерът й отиде да я търси. — Тя въздъхна. — Опитах се да изпратя съобщение на Спенсър, но тя също не се обажда.

Емили отново погледна към видеото от камерите — нищо. След това огледа стаята. Другите две момичета не се виждаха никъде. Погледът й попадна върху големия банер, окачен близо до диджея, чийто надпис гласеше „НИЕ ОБИЧАМЕ ВСИЧКО И ВСЕКИ В РОУЗУУД!“. Имаше снимки на различни места от града: магазините на Ланкастър авеню, покрития мост, есенния листопад, кулата на Холис. Докато Емили разглеждаше снимките, тя осъзна, че прави негативни асоциации с всяка една от тях. Беше получила съобщения от А. до кулата на Холис и пред магазините. Спомни си как бе ритнала купчина паднали листа миналата есен, докато се опитваше да осъзнае, че Али, нейната стара приятелка, се беше опитала да ги убие. А след това се беше опитала да се самоубие, като скочи от покрития мост.