Отровени [bg]

— Едва ли искат да подкрепят проблемните младежи — рече Хана с горчивина. — По-скоро се надяват да отмъкнат от безплатните коктейли. — Внезапно тя зърна нещо в дъното на стаята и лицето й пребледня.

Ариа се опита да проследи погледа й, но Хана се сепна и се обърна към нея.

— Хм, не мислиш ли, че трябва да отидем при тях? Да представим Харисън?

Ариа се намръщи. Внезапно гласът на Хана бе започнал да звучи пискливо. Тя се наклони покрай слабата фигура на приятелката си и погледна към масата на отбора по лакрос. И тогава видя онова, което Хана се опитваше да скрие. Ноъл също седеше на масата. Със Скарлет.

Ти не би трябвало да си тук! — искаше й се да извика. Ноъл не беше ли казал, че тази вечер ще е зает? Но пък зает можеше да означава и „Вече си имам дама“.

Тя погледна към Скарлет. Дребната блондинка беше облечена с черна рокля, която идеално прилепваше към слабата й фигура, а косата й беше заплетена в сложна фризура. Ноъл се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й. Скарлет изви глава назад и се засмя, докосвайки ръката на Ноъл.

Тогава младежът вдигна глава. Погледът му веднага намери Ариа и той присви очи. Устните му се разделиха. Не пусна ръката на Скарлет. Ариа бързо се обърна към Харисън, който разглеждаше програмата, описваща благотворителните сбирки на организаторите. Тя здраво стисна ръката му и се приближи към него, преструвайки се на изключително заинтригувана от историята за частната гимназия в Монтгомъри Каунти, в която беше учил.

След известно време Ариа отново погледна към масата на отбора по лакрос; за нейно раздразнение вниманието на Ноъл беше насочено към Скарлет и спагетите, които си беше взела от бюфета. Внезапно я заля гореща вълна. Не можеше да остане и минутка повече в тази зала. Тя скочи с намерението да излезе в коридора.

— Трябва да… — промърмори на Хана и Харисън, но след това хукна към вратата, без да довърши изречението си.

Пред дамската тоалетна нямаше опашка, а малката гримьорна отпред също беше празна. Ариа се тръсна на малкото диванче и силно разтърка слепоочията си. Не се ядосвай заради тъпата Скарлет, каза си тя. Но толкова я болеше да вижда Ноъл с друга. Толкова различна. И много по-хубава.

Вратата се отвори и Ариа вдигна глава. В първия момент й се строи, че халюцинира.

На прага стоеше Ноъл.

Той я гледаше, притиснал ръце към тялото си. Изглеждаше задъхан, а бузите му пламтяха.

Ариа скочи от дивана.

— Не можеш да влизаш тук!

Преди да осъзнае какво става, Ноъл се беше приближил към нея, беше я хванал за раменете и притискаше устните си към нейните. Ариа затвори очи и познатото усещане обля тялото й, докато отвръщаше на целувката му.