Отровени [bg]

— Наистина ми е приятно да се запознаем, Мелъди, но сега трябва да свърша нещо.

Лицето на Мелъди посърна.

— Емили! — извика госпожа Фийлдс. Но Емили не се обърна. Тя изтича покрай децата от нейния клас, търсейки изхода. В другия край на залата забеляза Спенсър, която бе застанала на прага на вратата с паническо изражение на лицето. Но точно сега Емили не можеше да отиде при нея. Искаше да остане за няколко минути сама.

Тя откри един тъмен коридор в дъното на кънтри клуба и сви по него. След това се облегна на стената и тежко си пое дъх. Вземи се в ръце, помисли си тя, но имаше чувството, че съзнанието й лети надолу по стръмен хълм към дълбока клисура. Достатъчно бе да погледне очаквателното изражение на Мелъди, за да си помисли: Защо да си правя труда? Али ще съсипе и това.

Пред очите й се появи почервенялото, яростно лице на Алисън, която се беше надвесила над нея в басейна; изпълни я такава ярост, че тя се обърна рязко и заудря по стената с юмруци. Защо не можеха да я намерят? Не можеше ли просто да умре!

В коридора се дочу смях, съпровождан от първите нотки на песента на Лорд „Royals“. Емили се свлече на пода и погледна към видеото от охранителните камери. Там трябваше да има нещо. Но единственото, което виждаше, бяха все същите птички, които кацаха на същите клони, прелитайки покрай прозореца. Все същото проблясване и изпукване в квадратчето, което показваше голямата стая в къщата. Все същите падащи листа.

И тогава тя го осъзна.

Листата прелитаха покрай прозореца по един и същи начин. Това беше свръхестествено — едно кленово листо полита към стъклото, залепя се за него и пада. Толкова ли силно духаше вятърът там? И винаги в една и съща посока?

После забеляза проблясването и изпукването от този ъгъл. Като че ли имаше някакъв модел: проблясване-изпукване, порив на вятъра, залепеното листо, после дълго време нищо. Емили погледна часовника си. Минаха пет минути и поредицата се повтори. Тя отново преброи пет минути. Появи се проблясването, изпукването и листото.

Ръцете й започнаха да треперят. Като че ли видеото беше пуснато на повторение. Беше го виждала по филмите: крадците използваха такива повторения, за да заблудят охраната, после се промъкваха незабелязано в къщата и отмъкваха бижутата. Дали Али не беше направила същото нещо? За разлика от останалите, тази камера показваше вътрешността на къщата. Кога беше започнало това повторение?

— Емили! — Спенсър изтича по коридора с развята коса, дишайки тежко. — Дори не знам как да ти го кажа. Онова момче, с което се срещах? Оказа се, че е от Котетата на Али. И аз му разказах всичко. За камерите. За това, че знаем къде е Али. — Тя потрепна. — И сега той знае. Което означава, че Али също знае.