Отровени [bg]

Спенсър помогна на Ариа да стане от пода и да излезе от тоалетната. В продължение на няколко минути Ариа не можеше да намери сили да върви, затова двете седнаха на една пейка, далеч от шумната тълпа, където Спенсър започна успокояващо да я потърква по гърба. Накрая Ариа й разказа всичко.

— Била е Али — прошепна тя с широко отворени очи. — Тя се е представила за асистентката, която разговаря с майка ми онзи ден в галерията — е, или тя, или някоя от Котетата на Али, за да не разпознае Ила гласа й. А парите са дошли от нейната сметка. Ник разполага с толкова много пари. Сигурно й е оставил известна сума.

Спенсър се намръщи. Не й се струваше честно, че Али разполага със сто хиляди долара, които може просто да подхвърля насам-натам.

— Може би ще успеем да проследим банковата сметка — каза тя. — Това ще ни отведе до нея, нали?

— Или до поредното Коте на Али, което няма да каже нищо — изръмжа Ариа.

Спенсър отново се сети за Доминик. Може би той се е представил за асистента.

— Здрасти.

Грег се беше изправил пред тях, облечен в синьо сако и тъмни панталони в цвят каки.

— Здрасти! — извика Спенсър и скочи на крака. — Т-ти дойде!

Той погледна към Ариа, която сега се беше превила на две и криеше лицето си в шепи.

— Прекъсвам ли нещо? — попита тихо той.

Спенсър приглади полата си.

— Грег, това е приятелката ми Ариа. Ариа, Грег. Запознахме се на събирането.

Ариа вдигна глава и леко стисна ръката му. След това отново се отпусна на пейката, без да каже нищо. Преминаха няколко секунди в неловко мълчание, след което Спенсър каза:

— Ариа, защо да не си вземем малко храна?

— Не — отвърна Ариа с равен глас, вперила поглед право напред. — Вървете. Забавлявайте се. Радвайте се на живота, докато можете.

Спенсър прехапа долната си устна. Миг по-късно се обърна към Грег.

— Ей сега се връщам.

Тя хвана Ариа за ръката и я поведе през тълпата към почетната маса най-отпред; Хана все още беше там и разговаряше с някакъв висок младеж, облечен в скъп на вид блейзър, който сигурно беше кавалерът на Ариа. Но приятелката й поклати глава.

— Знаеш ли къде е баща ми? — попита тихо тя.

— Разбира се — отвърна Спенсър, прегърна я през рамо и я поведе към масата на Байрън и Мередит. Когато видя пребледнялото лице на Ариа, Мередит се притесни.

— Добре ли си? — попита тя.

— Проблеми с момчета — отвърна Спенсър, потупа Ариа по рамото и внимателно й помогна да седне. Това беше идеалното извинение.

Щом Ариа се озова на сигурно място сред семейството си, Спенсър се върна при Грег, който все още чакаше в коридора.

— Да си вземем нещо за хапване — каза тя и го поведе към бюфета. Около двайсетина души се бяха наредили на опашка пред него. Най-отпред една жена, обсипана с диаманти, небрежно изливаше сос за спагети в чинията си. Една от приятелките на майка й, здраво наблъскана с ботокс и изглеждаща вдървена в костюма си на Шанел, взе с пръсти едно канапе с хайвер от сребърния поднос. Понякога, помисли си Спенсър, богатите хора могат да бъдат ужасно некултурни.