Торбарите [bg]

— Сега може би ще ми повярваш, че зад цялата машинация стои Бърни — обади се Пиърс.

— Харесваш или не, Невада — казах аз, — ние сключихме сделка, филмът е мой и каквото кажа аз, това става.

Той мълчаливо кимна.

— Следващото ми желание е Пиърс да ми организира гледането на колкото може повече говорящи филми през следващите три дни. След това, другата седмица, ще ви закарам в Ню Йорк. Ще прекараме три-четири дни по театрите. Може дори да намерим някой подходящ сценичен режисьор, докато сме там. Ще видим! — Спрях да си запаля цигарата и видях усмихнатото лице на Невада. — На какво се смееш?

— Както казах, от ден на ден все повече заприличваш на баща си.

Ухилих се и аз. Точно тогава келнерът донесе закуска. Невада и Пиърс влязоха в банята да се измият, а Рина и аз останахме сами.

Погледът й беше изненадващо нежен.

— Само да искаш, Джонас — каза меко тя, — мисля, че можеш да бъдеш добър човек.

Погледнах я в очите.

— Не се опитвай да ме будалкаш — казах аз. — Ние двамата знаем защо го направих. Ти и аз сключихме нашата сделка още снощи.

Нежният поглед изчезна.

— Искаш ли още сега да изпълня моята част?

По начина, по който го каза, знаех, че съм я наранил. Усмихнах се.

— Мога да почакам.

— Аз също — отговори тя. — Дори завинаги, ако се наложи.

Телефонът иззвъня.

— Виж кой е! — казах аз.

Рина вдигна слушалката, чух някакъв глас, после тя ми подаде слушалката.

— Жена ти.

— Ало, Моника.

Гласът й бе пълен с гняв.

— Работа! — развика се тя. — И като те потърся, някаква евтина курва се обажда. Предполагам, че ще кажеш, че е мащехата ти!

— Точно така!

Чу се ядовито щракване и слушалката занемя в ръката ми. Изгледах я за миг и започнах да се смея. Всичко беше толкова вярно.

И толкова погрешно.