Женската сексуалност

Важността за децата от двата пола на страха от кастрация и на страха от изнасилване, свързани с гениталното изкушение, което възрастният предизвиква у детето, ситуира последното по отношение на пола — проникващ фалически при момчето и привличащ фалически при момичето.

Трябва да се каже, че доминиращата фаличност у момчето ще бъде уретралната, а не аналната, защото то има опита от периодичната поява и на ерекциите, не само на екскрементите. То се чувства консервативно, защото пенисът му, пазител и господар на фалическото, е винаги налице, макар и в омекнал вид между ерекциите, докато между дефекациите на ануса му няма нищо. В анално-уретралния период момчето е фалически по-малко кастрирано отпред, отколкото отзад.

Колкото до момичето, първичният кастрационен страх свръхактивира пластичното и стенично инвестиране на крайниците му. Латентният страх се проявява у него много често чрез жестове на крайниците, долепени до тялото, докато, обратно, чувството за женската му гордост прави грациозни жестовете на ръцете и краката му по време на танците, на които толкова обича да се отдава, за да се хареса на господа мъжете. Когато са още под въздействието на първичната кастрация, момиченцата избягват да рисуват фалическите удължения на предметите — крайниците на животните, клоните на дърветата, ръцете на хората — в контакт с предполагаеми кастриращи (осакатяващи) елементи: това се дължи на страха от кастрация и похищение, проециран върху друг и произлизащ от активното им орално поведение, проецирано върху желанието им да похитят фалоса, както и всяко фалическо изображение, което алегорично се свързва с него. Движенията на момиченцата, когато скръстват ръце на гърдите си, сбират краката си, закрилят с ръце куклите фетиши на пениса на бащата, фетиши на собственото им ако, фетиши на оралната им фаличност (всички разсъждения, монолози, психодрами, разигравани с куклите им), когато предпазват още липсващите гърди представляват жестови защитни механизми срещу несъзнавания кастрационен страх, благодарение на който се чувстват повече момичета.

Що се отнася до страха от изнасилване у момчето и момичето, по време на първичната кастрация той събужда всички прекалено силни усещания, изпитвани болезнено в различни рецептивни части на тялото, особено в кухините и чувствителните места, сгъвката на ръката, сгъвките на долните крайници, слуховите и зрителните отверстия и граничните кожно-лигавични изходи — уста, анус, външен отвор на пикочния канал, ноздри. При момчето инвестирането на страха от изнасилване предизвиква продупчен образ на личността му в противоречие с мъжкия дух, който го населява и подтиква да валоризира всички активни и фалически вложения. За да избяга от страховете си от въображаема кастрация вследствие на откритието на липса на пенис у момичето, момчето инвестира повече, за да компенсира във всички фалически поведения на личността и пола си. Поради този факт, възприемайки много рано зрелищна и ексхибиционистка фалическа диалектика, още от анално-уретралния период, то ще развие пенисна чувствителност и заедно с нея фантазми за проникване в предпочитания обект, майката; поради този факт също то ще влезе много по-бързо от момичето в периода на едиповото състояние със съставките му, които неизбежно водят до съпътстващата го тревожност. Момчето пести нарцистично либидо, лко може да припише на баща си отговорността за отказа си от регресивно („на торбесто животно“) завръщане към майката, или от опитите за агресивно обладаване, за изнасилване на майката, желанието му за която е едновременно искане, присвояване и унищожаване на опасния идеал, който е имал за нея, преди да узнае, че тя няма пенис. Кастрационният страх, идващ от личността на бащата, е поради всичко това необходимост у момчето, каквато е и въображаемата убеденост в наличието на пениса на бащата във вагината на майката, като че ли зад представата му за майката стои бащата — неин пазител чак до самата й вътрешност.