Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Виждаме, че ролята на думите, чути от момичето от хората, които цени в обществото, и ролята на примера, получен от жените в тяхното майчинско поведение, могат да въздействат върху неговата генитална етика и да опорочат общото развитие на гениталността му, въпреки че е минало през разрешаването на едиповия комплекс. Достатъчно е да чуем как някои жени говорят за проститутките, как ги презират не защото упражняват професия, свързана със сексуалната дейност, и практикуват полови актове, които не им носят друго удовлетворение освен икономическо, а защото според тях — така наречените сериозни жени — проститутките обичат „онази работа“, а да обичаш „онази работа“ не е добре, не е хубаво. Що се отнася до майчинската нагласа, не рядко чуваме жени да се хвалят, че били повече майки, отколкото жени; разбирай, че от момента, в който животът им е поверил грижата за децата, те инвестират върху тях похитителското си, орално и анално либидо и без да знаят — остатъчното си едипово генитално инцестно либидо.
Когато една девойка е станала истинска жена в социалния смисъл на думата, когато е напълно женствена в афективен и потенциално сексуален смисъл, а още е девствена, това означава, че активността и пасивноста на нейните нагони са поставени в служба на личността й за социално реализиране и че пасивните нагони са инвестирали половия й орган съобразно с центростремителната динамика на гениталната женска еротичност по отношение на пениса. Тогава тя може да се развие към разграничаване на обекта, което не е било възможно преди да преживее първичната сцена, когато всяко момче носител на пенис е представлявало за нея цялата покоряваща фаличност, още по-привлекателна поради факта, че е искала да игнорира чрез изтласкване желанието за собствения си баща и за неговия пенис. Преди първичната сцена момичето е очаквало от сношението с кой да е мъж носител на желания пенис да получи уверение, че е жена.
След първичната сцена, преживяна въображаемо като оздравителен шок, в която динамичното й участие като трето лице, въплътило съществото й при създаването му, е означавало за нея желание да бъде, преди още да знае, че е, тя може да каже да или не на това, което желае, и на този, който желае да му бъде спътница, защото знае, че гениталното допълване получава цялата си стойност от разбирателството — едновременно телесно, афективно и интелектуално (в най-щастливите случаи) — и че поема своята отговорност, без да изпада в безропотно подчинение спрямо този, който я е пожелал. Така може да стане жена и може би на второ място майка по един напълно здравословен начин.
Рядко се случва девойка, която се хвали, че се жени, за да има деца, да е напълно здрава. Между дванайсет и осемнайсет годишна възраст децата обикновено са най-малката грижа на девойката. По това време тя е ангажирана в нарцисизъм, обслужващ търсенето на момчета, които да й харесват, и ще пожелае дете тъкмо защото някое момче ще й хареса и ще го обикне. Това ще означава, че си е изградила истински генитално либидо.
Здравата неомъжена девойка не очаква единствено от телесния контакт правото да притежава полов орган, нито правото да се чувства пълноценна личност. Възможността да се радва на тези права й е дадена от ясното познаване на желанието на майка й в гениталния живот с мъжа, който е станал неин родител. Може да се каже, че тя е интроецирала майка си — без гениталния й полов орган, баща си — без гениталния му полов орган, и ситуира своя Аз в процеса на превръщането му в разумна личност, т.е. самостоятелна по отношение на половия орган, чийто смисъл е едно напълно отърсило се от архаичните си инцестни цели желание. Тя е мотивирана да се идентифицира с майка си и другите жени от собствения си женски полов орган, посредник на фалоса в любовта към този, от когото избира да бъде избрана като носител на желанието й и спътник в живота.
В момента на избора девойка или жена, обикнала мъж, има фантазма, че този избор е окончателен (макар обикновено опитът да показва, че няма да бъде такъв), защото себеотдаването й се валоризира в нейната по женски сексуална етика само ако цялостно, пълно ангажира живота й, тялото й, сърцето й и потомството й и ако тя приема едновременно риска от изнасилване и риска от последната кастрация — смъртта. За жената субективната ценност на фалоса произлиза от среща с мъжа на тази цена.