Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валоризиран.
2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като става дума за момичетата, е за него обект на гордост, а личността му — обект на нарцисизма му. Момичето се намира за красиво.
3. Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.
4. Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.
И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловредна роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?“ — детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се грижа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама.“ Най-сетне, тези фантазми са едипови — достатъчно зрели, за да възприеме детето възбраната върху инцеста — само ако субектът е достигнал практически до самостоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отношение на либидиата способност на дете на неговата възраст.
Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, когато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женствеността си — следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено от архаичните си генитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използвани в творческо сублимиране.
Трябва да се каже, че пречките много често са предизвикани от екзогенните социални и семейни трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудностите, дошли от външната среда, предизвикват неврози, които се прибавят към неврозата, дължаща се на неразрешен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от контра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия родител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да разреши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и изплуването им до съзнанието, подобни трудности понякога правят невъзможно възникването на този специфичен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точка — едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на разрешаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантазмите на четирите „Г“ и субективното съществуване в социалната смесена полово и възрастово среда на практическа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях.
Добавям, че се изправяме наистина пред едипов комплекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този определящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетгодишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечните зъби, структурираща тревожност, която помага на детето да преодолее другата тревожност, свързана с архаичните конфликти, пробуждащи се по времето на едиповата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на причините за тази позиция.
Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът едипов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяването на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло, т.е. за момичето, когато може да живее в общество без опекунството на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в половите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генитализирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли-бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еротика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпитания означават промоция, когато са преодоляни, и то констатира впоследствие мутационната им стойност в отношенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри усложнява разрешаването на едиповия комплекс поради факта на съперничество на по-големите с по-малките и опитите им да получат афективни предимства от родителите си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.