Женската сексуалност

Тази едшюва фаза, която от възникването до разрешаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „четири Г“, или на допълнителното условие, каквото е действителната самостоятелност в поведението. Една от честите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване — изоставянето на инцестната любов, е субективното смесване на екскременталните вътрешности и маточно-околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето поради желанието за инцестния обект, свързан с гениталната си локализация на телесен обмен, обмен, който познаването на инцестното табу — било то хетеросексуално или хомосексуално — не е осветлило чрез ясна вербализация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на момиченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно неразрешена едипова позиция.

След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на момичето се възстановява. Но един определен начин на живот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество — баща или майка — да може да предотврати последвалото ендогенно изпитание, специфично за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите нагони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денарцисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича разрешаване на едиповия комплекс при момичето.