Женската сексуалност

Удоволствията и болките, изпитани при срещата с другите, модулират за детето връзката на обич и го посвещават в ценностите, които този, когото обича и който го обича инвестира в личността му. Тези модулиращи се ценности произлизат от доверието му в човека, който за него притежава стойността на фалически представител. Детето вижда във възрастния србствения си образ на индивид в бъдеще, когато достигне пълния си ръст; този индивид е висок, изправен, силен, многопръст и възнаграждаващ детето с усещания за виталност и с възприятия — мирис, чуване, виждане. Детето включва частично в себе си нещо от голямата маса на възрастния и изразява — модулирайки или не своя език — нещо от себе си, което възрастният взема, получава. Детето задържа в себе си образа на модулираните вариации на възприятията от този друг, от другите ценни за него хора, благодарение на които запазва в паметта си знание, получено при телесните контакти и при обмена от разстояние на възприятия в пространството.

Така се изработват скали на ценностите в отношението им към реалния и символичния фалос, който винаги е информиран чрез въображаема линия за връзката на детето с възрастния друг, по когото то се равнява. Ценностите на удоволствието за детето се сблъскват с ценностите на неудоволствието, което неговото поведение предизвиква у възрастния. Всичко, което идва от детето, се качва към възрастния, а всичко, което идва от възрастния, слиза към детето. Такава е фалическата символика в етическите и естетическите ценности.

По този начин детето бива посветено в реалния и символичния фалос чрез достоверността на действителността, която се включва в неговото същество, свързана слухово и зрително с изявите на възрастния, засягащи неговите действия и следователно желанията, предизвикали тези изразяващи желанието действия. Колкото до самото дете, що се отнася до пола му, то е свързано с фалоса от момента, в който възприеме смисъла, че има или няма пенис. Това, което възрастният приема от изразеното от детето, демонстрирайки удоволствието си, му придава етическа и естетическа стойност: детето е красиво и добро. Това, което възрастният отхвърля, е грозно и лошо. Това, което възрастният не забелязва, не е получено от детето и като ценност не представлява нищо за него в отношението му с другия — макар да може да бъде приятно или неприятно като усещане в тялото му, тъй като липсва означаващо, което да го изрази или валоризира. Ценностите, породени от словесното общуване и съхранени в паметта му, информират човешкия субект — по време на детството — за неговия нарцисизъм, съществуващ едновременно със знанието за собственото съществуване, за имането, за правенето в съзвучие, усетено като съгласувано с възрастния настойник и потвърдено от опита. Така възможното и невъзможното в начините на задоволяване, към което се стреми неговото желание в действителността, му помагат да разграничи принадлежащото на тази действителност от неосъществимите фантазми, все едно дали се отнасят до изтеклото минало или до ненастъпилото бъдеще. Това възможно и това невъзможно се сблъскват с обусловеността на субстанциалната действителност на тялото му и материалната действителност на окръжаващия свят и на природата на нещата. Те се сблъскват и с желанието на другите, с липсата им на желание спрямо него (когато не придават стойност на неговото желание) или с желанието им, съучастно с неговото, а също и с противоречащото на неговото желание. В последния случай детето инхибира фантазмите, евентуално насочени към осъществявяне на желанието му, защото образът на възрастния в паметта се намесва, за да възпре породилите го нагони. Именно тогава, както видяхме, символизирането чрез езика може в някакъв момент да използва тези нагони. Когато не са използвани по този начин, нагоните се връщат в тялото като нищо незначещи неща, но тъй като тези нища са динамични сили, те действат и предизвикват вегетативни функционални смущения в организма.