Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на втория план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентното му съдържание, знака на търсене на убежище в утешителна хомосексуалност или знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.
Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сензорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му статус на витализираща функция е сученето. Езикът установява лигавичния континуум между устата на детето и лигавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулсиращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръвообращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и от разпознаването на мириса на майката, която, говорейки, докато детето я съзерцава — особено говорейки, докато му дава да суче, установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.
Рискът за жената и фалическата диалектика
Детето интроецира начин на усещане, производен от сексуалното, който оралните и гениталните удоволствия са формирали предварително във връзка с диалектиката на допълнителните функции на пасивните ерогенни зони и на ту присъстващия, ту отсъстващия частичен, еротичен обект. Този начин на усещане във фазата на преобладаващия интерес към генитално сексуалното се появява след усвояването на сфинктерния контрол и на целенасочения вървеж и, както изглежда, не е свързан с някакви потребности. Единствената му цел е удоволствието, което детето получава, опипвайки областта на външните си полови органи. Той е означен от малкия частичен фалос, пъпката, която момичето има върху половия си орган и благодарение на която разбира, че няма пенис, че този нищожен клитор, който може би е ерогенен, не е впечатляващ. Но тъкмо защото го няма, момичето научава, че е момиче.
Момичетата рисуват себе си с чанта, съдържаща неща за ядене, а момчетата — с бастун иди пръчка, като по различен начин предават долната част на тялото на облечените момичета и момчета. Момичетата имат поли и два крака, завършващи с хубави остри обувчици, а в наше време може да са обути и в панталони. Но, както е явно във всички детски рисунки, панталоните на момичетата имат два еднакви по размери крачола, докато единият крачол на господа момчетата в основата на таза е по-широк от другия, сякаш момичетата несъзнателно оставят в геометричната форма на крачола място за пениса, за който знаят, че винаги е налице у момчетата. Колкото до оралната етика и до естетиката, в тези рисунки те са представени от лула, красива вратовръзка у момчето, а у момичето — от панделките, прическите и бижутата. На момиченцата понякога се полага красиво цвете на роклята върху мястото на половия орган, а в ръцете — кукла с размерите на бебе.
Интроецирайки определена социална етика посредством референциални културни орални медиатори на своя пол — например видимата красота, добрия вкус, правилния говор — детето развива личностни социални качества, съответстващи на аналната етика, при която всеки справедлив обмен е размяна с утилитарно значение, където добавяното и отнеманото са винаги изгодни. Тази добавъчна размяна е в полза на неговата дифузна сексуалност, във и върху — цялото тяло, но се усеща като клиторно-вулвена награда при самотното мастурбиране. Във въображаемото тази още нехуманизирана сексуалност, тъй като едиповият комплекс не е преживян, се представлява от предмет с колелца или лапи — животно, ка-мионче, влакче, всяка играчка, която детето тегли, вързана за него с връв, зависеща от него, както то зависи от баща си и майка си, и върху която по-късно сяда, яхвайки я, за да я локализира в половия си орган. Всичко това личи в детските рисунки, в които децата се показват нарцисизирани. Това е самохвалняят им портрет.