Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Безспорно. — Кенър извади малка джобна лупа и огледа снимката отблизо. — Да, Питър. Чудесна работа.
Евънс засия.
Макгрегър каза от прага:
— Намерихте ли нещо? Мога ли да помогна?
— Едва ли — каза Кенър. — Ще се оправим сами.
— Но може би той ще разпознае… — почна Евънс.
— Не — отсече Кенър. — Ще сверим номерата в снимковите файлове на НАСА. Да продължаваме.
Претърсваха мълчаливо още няколко минути. Кенър извади джобно ножче и сряза подплатата на куфара, който лежеше отворен в ъгъла на стаята.
— Аха! — възкликна и се изправи. Държеше две малки дъги от светла гума.
— Какво е това? — попита Евънс. — Силикон?
— Или нещо подобно. Във всеки случай някакъв вид мека пластмаса. — Изглеждаше много доволен.
— За какво служат? — попита Евънс.
— Нямам представа — каза Кенър. И продължи да претърсва куфара. Евънс се зачуди защо Кенър изглежда толкова доволен. Сигурно не искаше да каже нещо важно пред Макгрегър. Но какво толкова можеха да означават две парчета гума? Какво би могло да е предназначението им?
Евънс прегледа повторно документите на бюрото, но не откри нищо повече. Повдигна настолната лампа и погледна под нея. Клекна и погледна под бюрото, в случай че нещо е залепено там. Не откри нищо.
Кенър затвори куфара и каза:
— Както си и мислех, друго няма. Имаме късмет, че открихме и това. — Обърна се към Макгрегър. — Къде е Санжонг?
— В стаята със сървъра, прави каквото му казахте — отрязва Брюстър и екипа му от системата.
„Стаята със сървъра“ беше малко по-голяма от килер. Две еднакви лавици с процесори се издигаха от пода до тавана, имаше я обичайната мрежа на тавана за поддържане на безбройните кабели. Тук беше и централният терминал, качен на малка метална маса. Санжонг седеше пред него заедно с един техник от станцията и изглеждаше крайно объркан.
Кенър и Евънс стояха отвън, в коридора. Евънс беше доволен, че се чувства достатъчно стабилен, за да стои прав. Силите му се връщаха бързо.
— Не е лесно — каза Санжонг на Кенър. — Процедурата тук е да се предоставя на всеки пребиваващ в станцията учен лична директория, а също и директна радио — и интернет връзка. А тези тримата са знаели как да се възползват максимално от това. Третият човек с Брюстър явно е бил компютърджия. Само ден след пристигането си е влязъл като сисадмин и е инсталирал задни вратички и троянци из цялата система. Даже не знаем колко са. Сега се опитваме да ги открием.
— Добавил е и няколко фиктивни юзъра — каза техникът.
— Двайсетина, мен ако питате — каза Санжонг. — Но те не ме притесняват. Вероятно са си точно такива — фиктивни. Ако е умен — а той е, — си е осигурил достъп до системата през съществуващ юзър, така че да не му хванат следите. В момента търсим юзър, който през последната седмица е добавил нова вторична парола. Само че тукашната система е бавна.
— А троянците? — попита Кенър. — Какво време им е зададено?
Евънс знаеше, че на компютърен жаргон троянецът е невинна на вид програма, инсталирана в системата и програмирана да се събуди на по-късен етап и да направи нещо.
Класическият троянец бе програма, инсталирана от недоволен служител, изтрила целия твърд диск на компютърната система на фирмата три месеца след като служителят бил уволнен. Но имаше и много вариации.
— На всички, които открих досега, зададеният срок е кратък — каза Санжонг. — Едни до два дни, броено от днес. Открихме един, който ще се задейства след три дни. Нищо по-далечно от това.
— Така. Точно както очаквахме — каза Кенър.
— Да — кимна Санжонг. — Намерението им е било да се случи скоро.
— Какво да се случи? — попита Евънс.
— Откъсването на големия айсберг — каза Кенър.
— Защо скоро? Те са щели да бъдат тук.
— За това не знам. Но при всички случаи времето е зависело от нещо друго.
— Така ли? От какво?
Кенър го погледна.
— За това можем да поговорим по-късно. — И отново се обърна към Санжонг. — А радиовръзките?
— Дезактивирахме всички преки връзки — каза той. — А ти, предполагам, си поработил на място.
— Да — каза само Кенър.
— Какво си направил на място? — попита Евънс.
— Прекъсване на случаен принцип.
— На какво?
— Ще ти кажа по-късно.
— Значи направеното от мен е било излишно — каза Санжонг.
— Не. Защото не можем да сме сигурни, че тук няма някой друг, който да развали направеното от нас.
— Ще ми се да знаех за какво си говорите… — обади се Евънс.
— По-късно — натърти Кенър. Погледът му беше красноречив.
Евънс млъкна. Чувстваше се засегнат.
— Госпожица Джоунс е будна и се облича — каза Макгрегър.