Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Добре — каза Кенър. — Мисля, че тук направихме, каквото можахме. След час тръгваме.
— Накъде? — попита Евънс.
— Мислех, че е очевидно — каза Кенър. — Хелзинки, Финландия.
НА ПЪТ
Петък, 8 октомври
06:04
Самолетът летеше в ослепителната утринна светлина. Сара спеше. Санжонг работеше нещо на лаптопа си. Кенър гледаше през прозореца.
— Добре де, кажи какво прекъсна на случаен принцип? — попита Евънс.
— Коничните заряди — отговори Кенър. — Бяха наредени в прецизен модел, през сто метра. Прекъснах петдесет на случаен принцип, повечето в източния край на редицата. Това ще е достатъчно да предотврати генерирането на резонансна вълна.
— И няма да има айсберг?
— Това е идеята.
— И защо отиваме в Хелзинки?
— Не отиваме в Хелзинки. Казах го заради техника. Отиваме в Лос Анжелис.
— Добре де. Защо отиваме в Лос Анжелис?
— Защото там ще се проведе конференцията на НФПР за резките климатични промени.
— Всичко това е свързано с конференцията?
Кенър кимна.
— Онези типове са се опитали да откъснат айсберг, който да съвпадне по време с конференцията?
— Именно. Всичко е част от добре замислен план за привличане на медийното внимание. Прави се непрекъснато — уреждаш събитие с добри кадри, което да придаде тежест на посланието ти.
— Изглеждаш дяволски спокоен — каза Евънс.
— Така се прави, Питър. — Кенър сви рамене. — Екологичните въпроси не излизат от само себе си на преден план в медиите, за да привлекат общественото внимание.
— Какво имаш предвид?
— Ами, да вземем твоето любимо плашило, глобалното затопляне. Опасността от глобално затопляне беше обявена драматично от един известен климатолог, Джеймс Хансен, през осемдесет и осма. Той свидетелства пред общата комисия на Сената и Камарата на представителите, оглавявана от сенатор Уърт от Колорадо. Изслушването беше насрочено за юни, така че Хансен да представи тезата си по време на горещата вълна. Всичко беше нагласено от самото начало.
— Не е кой Знае какво — каза Евънс. — Законно е да използваш правителствено изслушване като начин да уведомиш обществеността…
— Така ли? Значи според теб няма разлика между правителствено изслушване и пресконференция?
— Казвам само, че изслушванията са били използвани с такава цел много пъти и преди.
— Вярно е. Но това не прави изслушването, за което говорим, по-малко манипулативно. А и свидетелството на Хансен не е единственият пример за медийна манипулация в рекламната кампания на глобалното затопляне. Спомни си нанесените в последната минута промени в доклада на МККП за деветдесет и пета.
— МККП? Какви промени в последната минута?
— ООН създаде Междуправителствената комисия по климатичните промени в края на осемдесетте. Както сам знаеш, МККП е огромна сбирщина от бюрократи и учени, които са под чехъла на бюрократите. Идеята беше, понеже въпросът е от глобално значение, ООН да следи климатичните изследвания и докладите по въпроса на всеки няколко години. Първият доклад от 1990-а гласеше, че би било много трудно да се установи влиянието на човешката дейност върху климата, макар всички да са силно загрижени, че такова влияние може да съществува. Докладът от 1995-а обаче обявяваше недвусмислено, че вече има „забележимо влияние на човешкия фактор“ върху климата. Това помниш ли го?
— Смътно.
— Е, твърдението за „забележимо влияние на човешкия фактор“ беше включено в резюмето на доклада след като самите учени си бяха свършили работата. В оригиналния си вид документът казва, че учените не могат да установят със сигурност човешкото влияние върху климата и не знаят кога ще са в състояние да го правят. Изрично казваха: „не знаем“. Това изявление беше заличено и заменено с ново изявление за съществуването на забележимо влияние на човешкия фактор. Доста голяма промяна.
— Това вярно ли е? — попита Евънс.
— Да. Промяната на документа предизвика брожение сред учените навремето и много защитници и противници на промяната се изказаха публично по въпроса. Като четеш твърденията и контратвърденията им, не можеш да се ориентираш със сигурност кой казва истината. Но сега сме в ерата на интернет. Можеш да намериш онлайн оригиналните документи и списъка с внесените промени и да прецениш сам. Прегледът на действителните промени в текста дава ясно да се разбере, че МККП е политическа, а не научна организация.
Евънс сбърчи чело. Не знаеше как да отговори на това. Беше чувал за МККП, разбира се, макар да не знаеше много за нея…
— Но моят въпрос е по-прост, Питър. Ако нещо съществува реално, ако е истински проблем, по който трябва да се действа, защо защитниците му трябва да прибягват до преувеличения? Защо трябва да има грижливо дирижирани медийни кампании?