Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Той се изправи, застана отстрани на вратата и извади автоматичния колт на генерала.
Двамата влязоха в голямата кухня. Уейклиф се запъти към хладилника, а жена му към кафемашината на плота. Бяха с гръб към него и Халил прибра пистолета в джоба на сакото си и зачака да го забележат.
Жената извади две чаши от шкафа и ги напълни с кафе. Генералът продължаваше да гледа в хладилника.
— Къде е млякото? — попита той.
— Там е — отвърна госпожа Уейклиф.
Тя се обърна към масата, видя Халил, сепна се, извика и изпусна чашите на пода.
Генералът също се обърна, видя високия мъж, пое си дъх и попита.
— Кой сте вие?
— Куриер.
— Кой ви пусна тук?
— Прислужницата ви.
— Къде е тя?
— Отиде да купи мляко.
— Добре — изсумтя генерал Уейклиф, — разкарайте се оттук или ще повикам полиция.
— Как мина службата?
— Моля, вървете си — каза Гейл Уейклиф. — Ако си тръгнете, няма да викаме полиция.
Халил не й обърна внимание.
— И аз съм религиозен човек. Изучавал съм еврейския завет, както и християнското евангелие, и разбира се, Корана.
При последната дума генералът внезапно започна да разбира кой може да е този натрапник.
— Познавате ли Корана? — продължи Халил. — Не? Но сте чели еврейския завет. Тогава защо християните не четат Божието слово, разкрито на пророк Мохамед?
— Вижте… не зная кой сте…
— Знаете, разбира се.
— Добре… Зная кой сте…
— Да, аз съм най-страшният ви кошмар. А вие някога бяхте моят най-ужасен кошмар.
— За какво говорите?…
— Вие сте генерал Терънс Уейклиф и струва ми се, работите в Пентагона. Нали така?
— Това не е ваша работа. Вървете си, казвам ви. Веднага. Халил не отговори. Просто продължи да гледа генерала, който стоеше пред него в синята си униформа.
— Виждам, че имате много отличия, генерале — рече накрая той.
— Повикай полиция, Гейл — обърна се Уейклиф към жена си. Тя остана неподвижна за миг, после тръгна към телефона на стената.
— Не пипайте телефона — каза Халил. Тя погледна мъжа си, който повтори:
— Повикай полиция. — Генералът пристъпи към натрапника. Асад извади автоматичния пистолет от джоба си.
Гейл Уейклиф ахна.
Терънс Уейклиф изненадано възкликна и се закова на място.
— Това е вашето оръжие, генерале — каза Халил и го повдигна, сякаш го разглеждаше. — Много е красиво. Никелов или сребърен обков, ръкохватка от слонова кост, на която е написано името ви.
Уейклиф не отговори.
Халил отново вдигна очи към него.
— Доколкото разбирам, за въздушния удар срещу Либия не са раздали медали. Вярно ли е? — Той се взря в очите на генерала и за пръв път видя в тях страх.
— Говоря за петнайсети април хиляда деветстотин осемдесет и шеста — продължи Асад. — Или беше осемдесет и седма?
Генералът и жена му се спогледаха. И двамата вече разбираха какво ще се случи. Гейл прекоси кухнята и застана до съпруга си.
Халил оцени смелостта й пред лицето на смъртта. Цяла минута никой не проговори. Асад се наслаждаваше на гледката на двамата американци, очакващи последния си миг.
Но той все още не бе свършил.
— Поправете ме, ако греша, но вие сте били Прошка двайсет и две — каза Халил на Уейклиф. — Нали?
Мълчание.
— Вашата ескадрила от четири F-111 е атакувала Ал Азизия. Нали?
Отново мълчание.
— И се чудите как съм разкрил тази тайна. Генерал Уейклиф се прокашля.
— Да.
Халил се усмихна.
— Ако ви кажа, после ще трябва да ви убия. — И се засмя.
— И без това ще го направите — промълви генералът.
— Може би. А може би не.
— Къде е Роза? — попита Гейл.
— Каква добра господарка сте — да се тревожите за прислужницата си.
— Къде е?
— Знаете къде е.
— Гадно копеле!
Асад Халил не беше свикнал да му приказват така, най-малко Жени. Щеше да я застреля на място, но се овладя.
— Всъщност не съм копеле. Баща ми и майка ми бяха женени. Вашите съюзници израелците убиха баща ми. Майка ми загина по време на вашата бомбардировка на Ал Азизия. Братята и сестрите ми също. — Той погледна Гейл. — И е напълно възможно да ги е убила една от бомбите на съпруга ви, госпожо Уейклиф. Е, какво ще кажете?
Тя дълбоко си пое дъх.
— Мога да кажа само, че съжалявам. И двамата съжаляваме.
— Нима? Е, благодаря за съчувствието.
Генералът го изгледа гневно.
— Аз ни най-малко не съжалявам. Вашият Кадафи е международен терорист. Той уби десетки невинни мъже, жени и деца. Базата в Ал Азизия беше команден център за международен тероризъм, а именно Кадафи изложи на опасност живота на цивилни граждани, като ги настани във военен обект. И щом знаете толкова много, сигурно ви е известно, че в цяла Либия бяха бомбардирани само военни обекти. Няколкото цивилни жертви бяха случайни. Не се преструвайте, че това оправдава хладнокръвното убийство на американци.