Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
После разгледа първия етаж. Имаше само голяма трапезария, дневна и малка тоалетна.
Целият втори етаж бе зает от голяма дневна. След като се увери, че вътре няма никого, Халил продължи нагоре по стълбището. На последния етаж бяха спалните. Две от тях очевидно бяха на децата на генерала, момче и момиче. Искаше му се да са си вкъщи и да спят, ала стаите се оказаха празни. Третата спалня, изглежда, беше предназначена за гости, а най-голямата бе на генерала.
На четвъртия етаж имаше голям кабинет и съвсем малка стая, в която навярно спеше прислужницата. В кабинета забеляза военните отличия по дървената ламперия на стените, по бюрото и малката масичка.
На найлонови конци от тавана висеше модел на F-111, насочил нос надолу и със свити назад криле, сякаш се спускаше за атака. Под крилете му имаше четири сребристи бомби. Той откъсна самолета, смачка го, хвърли парчетата на килима и ги стъпка.
— Дано горите в ада!
Овладя се и продължи да разглежда кабинета. На стената висеше черно-бяла снимка на осем мъже, изправени пред изтребител-бомбардировач F-111. Отдолу пишеше ЛЕЙКЪНХИЙТ, 13 АПРИЛ 1987. Той препрочете надписа. Това не беше годината на бомбардировката, но после се сети, че имената на тези хора, както и акцията им са секретни, поради което генералът бе поставил грешна дата дори тук, в частния си кабинет. Явно тези страхливци не се гордееха с онова, което бяха извършили.
Приближи се до голямото махагоново бюро, откри бележника на Уейклиф и го отвори на неделя, 16 април. Генералът си беше записал: 08:15 — „Националната катедрала“. Нямаше повече ангажименти за деня, така че навярно никой нямаше да забележи изчезването му. В понеделник Уейклиф имаше съвещание, насрочено за 10:00, Дотогава щеше да е мъртъв още един офицер от неговата ескадрила Халил прочете записката за 15 април, годишнината от бомбардировката: „09:00 — групов разговор с ескадрилата“.
Той кимна. Значи поддържаха връзка. Това можеше да е проблем, особено когато започнеха да умират един по един. Но Асад го очакваше. Ако действаше достатъчно бързо, щеше да ги убие още преди да са осъзнали, че са обречени.
После прелисти телефонния бележник на генерала и откри имената на другите мъже от снимката. С удоволствие забеляза, че срещу името на полковник Хамбрехт пише ПОЧИНАЛ. Адресът на Чип Уигинс беше задраскан и до името му имаше червен въпросителен знак.
Помисли си дали да не вземе бележника, но полицията можеше да забележи изчезването му и това щеше да постави под съмнение мотива за убийството.
Той го върна до телефона и го избърса с носната си кърпичка. След това провери в чекмеджетата. В средното откри 45 — калибров автоматичен пистолет със сребърен обков. Беше зареден. Халил вкара патрон в цевта, свали предпазителя и го пъхна на кръста си. Приближи се до вратата, после спря, върна се, внимателно събра парчетата от модела на самолета и ги хвърли в кошчето.
Слезе на третия етаж и претърси всички спални, като взе пари, бижута, часовници, дори няколко от военните отличия на генерала. Прибра всичко в една калъфка от възглавница, върна се в кухнята на първия етаж, извади от хладилника кутия портокалов сок и седна на масата.
Часовникът на стената показваше 08:55. Уейклиф и жена му щяха да се приберат до девет и половина, ако наистина бяха хора на навика и точността. До десет без петнайсет и двамата щяха да са мъртви.
26
Пресякохме Потомак по някакъв мост и влязохме в града. В осем и половина в неделя нямаше много движение. Видяхме неколцина велосипедисти, както и туристи на пролетна ваканция. Хлапетата изглеждаха като замаяни, измъкнати от леглата в този час.
Пред нас се извиси Капитолият и се зачудих дали всички конгресмени вече са информирани за случая. Когато започнат да валят яйна, изпълнителната власт обича първо да си опече работата и после да иска благословията на Конгреса. За Либия вече спокойно можеха да пътуват бойни самолети. Но това не беше мой проблем.
Излязохме на Пенсилвания Авеню, където се намира сградата „Дж. Едгар Хувър“, недалеч от компанията майка, министерството на правосъдието. Спряхме пред уникално грозната панелна постройка, чиито размери и форма не се поддават на описание.
Всъщност веднъж бях идвал тук на семинар и ме бяха развели из нея. Ако откажеш да я обиколиш цялата и особено скъпоценния им музей, не ти дават обяд.
Така или иначе, предната част на сградата е седеметажна в съответствие с ограниченията за високо строителство на Пенсилвания Авеню, но задната е единайсететажна. По-висока е от централата на някогашния КГБ в Москва и навярно е най-голямата сграда на пра-воохранителна институция в света. Тук работят около осем хиляди души, предимно поддържащ персонал и лабораторни специалисти. Действащите агенти са около хиляда и не им завиждам повече, отколкото завиждах на ченгетата от Полис Плаза 1. Удоволствието от работата е право пропорционално на разстоянието, на което се намираш от голямото началство.