Играта на лъва

Халил най-после си позволи да се отпусне и се наслади на спомена за дома на генерал Уейклиф. Мислено пресъздаде цялата сцена и се опита да си представи как би си доставил още по-голямо удоволствие. Навярно трябваше да накара генерала да моли за пощада или жена му да падне на колене и да целува краката му. Ала едва ли щеше да успее. И двамата бяха знаели, че ще умрат веднага, щом им разкрие целта на посещението си.

Можеше да направи смъртта им по-мъчителна, но трябваше да инсценира обир. Нуждаеше се от време, за да обмисли действията си преди американските разузнавателни организации да са започнали да разбират какво става.

Асад Халил знаеше, че полицията може да го чака при всеки офицер от ескадрилата, бомбардирала Ал Азизия. Приемаше тази възможност и се утешаваше със стореното в Европа, на нюйоркското летище, а сега и в дома на генерал Уейклиф.

Щеше да е добре, ако завършеше списъка си, но ако не той, задачата щеше да изпълни някой друг. Искаше да се завърне в Либия, ала това нямаше значение. За него щеше да е триумф и чест да умре в земята на неверниците. Мястото му в рая вече бе осигурено. От онази ужасна нощ не се беше чувствал по-добре…

„Бахира. Правя това и заради теб.“

Наближи Ричмънд и трафикът се усили. Трябваше да следи знаците, за да заобиколи града по магистрала 295, после се върна на шосето и продължи на юг.

В 13:15 видя табела с надпис ДОБРЕ ДОШЛИ В СЕВЕРНА КАРОЛИНА. Руснакът го бе предупредил, че полицията в този щат е малко по-подозрителна, отколкото във Вирджиния. Имало още по-голяма вероятност полицаите в Южна Каролина да го спрат без причина, както и онези в Джорджия.

Борис също му беше казал, че полицаите на Юг понякога се движели по двойки и спирали коли с извадено оръжие, поради което щяло да е по-трудно да ги застреля. Не бивало да им предлага подкуп, ако го спрели за пътно нарушение. Най-вероятно щели да го арестуват. Също като в Европа, помисли си Халил, но не и като в Либия, където няколко динара задоволяваха всеки полицай.

Междущатското шосе бе широко и почти съвсем право. Мощната кола се движеше тихо и имаше голям резервоар. Компютърът обаче показваше, че докато стигне до целта си, ще трябва да зареди още два пъти.

Замисли се за човека, при когото отивайте. Лейтенант Пол Грей, пилот на F-111 с позивна Елтън 38.

В продължение на повече от десетилетие либийското разузнаване беше хвърлило много милиони долари, но накрая бе успяло да се добере до списъка на тези осем души. Трябваха им още няколко години, за да установят местонахождението на всеки от убийците. Един от тях, лейтенант Стивън Кокс, оръжейник на самолета с позивна Прошка 61, беше загинал по време на войната в Залива. Халил не се чувстваше измамен, защото знаеше, че лейтенант Кокс е умрял от ръцете на ислямски борци.