Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Навън се бе спуснала гъста мъгла и видимостта не надхвърляше няколко метра. Халил потегли от паркинга с изключени фарове и ги включи едва когато се отдалечи на петдесетина метра по пътя.
Върна се по същия маршрут и наближи Столичната околовръстна магистрала. Точно преди нея отби в голям паркинг пред търговски център, откри канал и хвърли регистрационните карти, квитанциите и видеокасетата през решетката. Извади парите от портфейла на служителя и също го пусна вътре.
В шест сутринта потегли по околовръстната магистрала. Небето на изток започваше да изсветлява. В неделното утро нямаше почти никакво движение. Не забеляза и нито един патрулен автомобил.
Продължи на юг, после зави на запад, пресече Потомак и започна да обикаля около Вашингтон като лъв, дебнещ плячката си.
Въведе необходимия му вашингтонски адрес в сателитния навигатор и излезе по Пенсилвания Авеню, за да се насочи право към сърцето на вражеската столица.
В 07:00 стигна до Капитолийския хълм. Мъглата се беше вдигнала и огромният бял купол на сградата сияеше под слънчевите лъчи. Халил я обиколи, спря и паркира откъм югоизточната й страна. Извади фотоапарата от сака си и снима Капитолия. На петдесетина метра забеляза млада двойка, която правеше същото. Можеше да прекара времето другаде, но си мислеше, че снимките ще развеселят сънародниците му в Триполи.
В района на портала имаше полицейски коли, но не и по улицата.
В 07:25 се качи в автомобила и измина няколкото преки до Конститюшън Авеню. Шофираше бавно по трилентовия път докато не откри номер 415. На тясната отбивка бе паркирана кола. Прозорецът на третия етаж светеше. Той продължи, заобиколи квартала и пря на половин пряка от къщата.
В 07:45 от предната врата излязоха мъж и жена на средна възраст. Тя беше добре облечена, а мъжът носеше синята униформа на Генерал от военновъздушните сили. Халил се усмихна.
В Триполи му бяха казали, че генерал Терънс Уейклиф всяка неделя сутрин присъства на службите в Националната катедрала. И че почти винаги ходи в 08:15, но понякога отива на следващата служба в 09:15 ч. Днес очевидно щеше да е по-ранната и Халил се зарадва, че няма да се наложи да чака още цял час.
Генералът и съпругата му се качиха в колата си. Генералът беше висок, слаб мъж и макар косата му да бе побеляла, имаше походка на младеж. Асад знаеше, че през 1986 — а е бил капитан и че позивната на неговия F-111 е била Прошка 22. Изтребителят му беше един от четирите в ескадрилата, бомбардирала Ал Азизия. Оръжейник на Уейклиф бе полковник — навремето капитан — Уилям Хамбрехт, който през януари беше срещнал съдбата си в Лондон. Сега генералът щеше да срещне своята във Вашингтон.
Можеше да убие двамата още тук, в тази тиха неделна сутрин, но искаше да го направи по друг начин.
Той поправи вратовръзката си, излезе и заключи колата. Отиде до входа на къщата и натисна звънеца. После чу стъпки и отстъпи назад, така че лицето му да се вижда през шпионката. Разнесе се металическо изскърцване, навярно от поставяне на верига, вратата се отвори и отвътре надникна млада жена. Тя понечи да каже нещо, но Халил блъсна вратата с рамо. Веригата се скъса и жената политна на пода. Той светкавично се вмъкна вътре, затвори вратата и извади пистолета си.
— Тихо.
Младата жена остана на мраморния под. Очите й бяха разширени от ужас.
Асад й даде знак да се изправи и тя се подчини. Либиецът я огледа. Беше дребна, с тъмна кожа и носеше халат. Според неговата информация, тя бе прислужницата. В къщата не живееше никой друг.
— Има ли някой освен теб? — за да се увери, попита той.
— Генералът — отвърна жената на английски със силен акцент.
Халил се усмихна.
— Не. Генералът не си е вкъщи. Тук ли са децата на генерала?
Тя поклати глава. Трепереше.
Асад усети аромат на кафе и нареди:
— В кухнята.
Тя колебливо се обърна и тръгна по дългия коридор. На кръглата маса в голямата кухня Халил видя две чаши за кафе и две чинии.
— Мазето — каза той.
Прислужницата посочи една дървена врата.
— Слизай долу — заповяда Асад.
Тя отвори вратата, включи лампата и заслиза по стълбището. Халил я последва.
Мазето беше пълно със сандъци и кашони. Той се огледа и откри врата, която водеше към малкото помещение с парното. Даде знак на жената да влезе вътре и когато тя се подчини, стреля в тила й. Прислужницата се строполи на пода.
Халил затвори вратата и се върна в кухнята. Намери в хладилника кутия прясно мляко, изпи я до дъно и я хвърли в кошчето за отпадъци. После изяде две кофички кисело мляко. Едва сега разбираше колко е гладен.
Върна се в антрето при входа, откачи скъсаната верига и заключи вратата.