Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Джейкъби знаеше, че ще последват строги дисциплинарни наказания и възнамеряваше да направи всичко възможно да прехвърли вината върху местните полицейски служители, за да се спаси.
— Тази операция, провеждана от федералните служби, се подготвя от доста време насам. Едва ли е необходимо да обяснявам, че…
— Точно така — безцеремонно го прекъсна Уитни. — От години се опитвате да попаднете на следите на Йост, а лейтенант Далас съумя да го открие само за една седмица. Не стига, че най-безцеремонно се възползвахте от информацията, събрана от моите служители по време на разследването, ами провалихте акцията. Жестоко се лъжете, ако си въобразявате, че не дължите обяснение на мен, на началника на полицията, на лейтенант Далас и на вашите началници. Предлагам… — Той застана така, че да закрие Ив с тялото си и добави: — Предлагам да започнете с мен.
Тя се спусна по коридора, който още беше пълен с агенти на ФБР в пълно бойно снаряжение — инициалите на организацията бяха изписани с големи жълти букви на гърбовете на якетата им — и влезе в мезонета.
„Метачите“ вече се бяха заловили за работа, подпомагани от други агенти, но тя все пак видя онова, което я интересуваше — как е живял Силвестър Йост.
„В охолство, ако се съди по дебелите скъпи килими и меките възглавници“ — помисли си. През остъклената стена се разкриваше приказен изглед към града, а просторната тераса бе украсена с умело аранжирани растения в лъскави керамични саксии.
Следващото, което й направи впечатление, бяха пастелните цветове, които действаха успокояващо, и картините в изящни позлатени рамки. Мебелите бяха от дърво и очевидно имаха антикварна стойност — откакто живееше с Рурк тя се бе научила да разпознава скъпите вещи и предмети от отминали епохи.
Както и очакваше, мнението й, че Йост е чистник и педантично поддържа реда, се потвърди. Безпорядъкът в дневната очевидно беше причинен от „метачите“. Под черния прах за взимане на отпечатъци полираните повърхности на мебелите блестяха.
Върху ниска масичка с извити крака, украсени с дърворезба, беше поставена кристална ваза с красиви цветя. На пиедестал в ъгъла беше поставена статуя на дългокоса гола жена, изработена от бял мрамор.
Музикалната уредба и апаратурата за комуникации, които бяха вградени в дървени шкафове, в момента се демонтираха от техниците.
„Едва ли е работил тук — помисли си тя. — Не и в това подредено с вкус помещение. Отдавал се е на удоволствия, но не е работил.“ Все пак бавно обиколи дневната, като заснемаше всичко с миниатюрната си видеокамера.
Хрумна й, че ако Рурк беше тук, веднага щеше да каже на кои художници са картините, от кого са изработени скулптурите и мебелите.
„Метачите“, които бяха заети с работата си, не й обръщаха внимание. Тя тръгна по коридора, премина през свод с формата на арка и влезе в помещение, което очевидно беше трапезария за гости. На тавана беше монтиран грамаден кристален полилей, а тежките мебелите бяха в стил, който повече би допаднал на мъжете. И тук в средата на масата имаше ваза с прекрасни цветя, чиито багри оживяваха помещението. Високи бели свещи, поставени в свещници от сребро, допълваха красивата гледка.
Вдясно се намираше кухнята, в която всичко блестеше от чистота. Ив замислено поклати глава, когато надникна в огромния хладилник и откри, че е зареден с храна също като автоготвача. Съдейки по съдържанието им, собственикът на апартамента беше човек, който обича да си угажда и предпочита свинското и телешкото месо.
Чекмеджетата на шкафовете бяха пълни с кухненски принадлежности, подредени в съответните отделения. На полиците имаше многобройни бурканчета с подправки и други хранителни съставки, необходими на човек, който готви почти всеки ден.
„Интересно — каза си тя, като си представи как Йост стои до голямата печка и бърка някакъв сос. — Вероятно слуша класическа или оперна музика, докато работи, и препасва снежнобялата престилка, която видях в гардеробчето.“
Навярно престъпникът обича да готви, а когато не разполага с достатъчно време, поръчва на автоготвача да му приготви любимото ястие. После подрежда масата с елегантните порцеланови чинии, запалва свещите и се наслаждава на самотните си вечери.
Йост беше човек с изискан вкус, който обаче изпитва удоволствие да убива.
Тя тръгна обратно по коридора и влезе в помещението, което той беше превърнал в прекрасно обзаведена гимнастическа зала. Стените бяха облицовани с огледала, в които трениращият да наблюдава отражението си, таванът бе висок, а подът бе от солидно дърво, полирано до блясък.