Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
В залата бяха монтирани най-съвременни уреди и тренировъчни устройства. Ив си помисли, че гимнастическият салон на Рурк е много по-добре екипирай, но и уредите, които виждаше тук, бяха първокласни.
От видяното следваше, че Йост поддържа физическата си форма и обича да се наблюдава, докато тренира.
След това тя отиде в спалнята му и откри, че за обзавеждане на тази стая той не е пестил средства. Спалното бельо беше от най-скъпа коприна в пастелни цветове, водното легло беше с размерите на езерце, а балдахинът над него — от тъмносин сатен. Направи й впечатление, че и тук над леглото е монтирано огледало.
Явно Йост обичаше да се съзерцава докато прави и други неща, не само докато тренира.
Банята също блестеше от чистота, а в многобройните шкафчета Ив откри прилежно подредени шишенцата с лосиони и ароматни соли, сапуните и кремовете, които Йост бе откраднал от много първокласни хотели по целия свят и на други планети. Хрумна й, че той ги взима, защото се побират в пътническата му чанта или в куфарчето, които носи при изпълнението на мократа поръчка. „Носиш си сапун и шампоан, за да се изкъпеш след «работа», така ли, Йост? Няма начин да не си изцапаш ръцете, докато изнасилваш и душиш някого, но след като разполагаш с цял склад с първокласни козметични продукти, за нула време ще замиришеш на теменужка.“ Празните места на полиците й подсказаха, че не е пропуснал да напълни чантата си с кремове и със сапуни.
„Не е от хората, които обичат да прахосват“ — иронично си помисли тя.
Ала вграденият дрешник, който повече приличаше на голяма стая, я накара да занемее от учудване. Въпреки че Йост набързо бе напуснал жилището си, в дрешника цареше идеален ред. Няколко ниши във въртящия се шкаф бяха празни, няколко поставки за перуки — също, но иначе грамадният дрешник беше подреден като аптека. Безбройните костюми в синьо, сиво и черно, както и ризите — от бели, до ушити от платове в пастелни цветове — бяха на отделни закачалки.
Анцузи, тренировъчни трика, халати и хавлии прилежно бяха сгънати и подредени на съответните места.
Истински водопади от вратовръзки, шалчета и колани се спускаха от вратите на дрешника. Всеки чифт от камарата обувки беше в прозрачна кутия, която бе и номерирана.
Ив забеляза, че според номерацията липсват шест чифта.
В единия край на помещението беше монтиран снежнобял плот с тройно огледало, което беше обрамчено от красиви кръгли крушки. Пред плота беше поставен удобен тапициран стол. Тя напосоки отвори едно от дванайсетте чекмеджетата и видя, че е пълно с гримове, които биха накарали сърцето на приятелката й Мейвис да затупти от радост.
Докато правеше видеозапис на съдържанието, разгледа етикетите на производителите, които й бяха непознати също като авторите на картините във всекидневната.
Излезе от дрешника, върна се по коридора, който беше застлан с прекрасен мокет, и откри помещението, което най-много я интересуваше — кабинета. Тук вече се бяха настанили Карън Стоу и още двама агенти на ФБР и използваха компютъра на Йост, за да прегледат съдържанието на куп дискове.
— Бързал е — заяви Стоу, изправи се, сложи ръце на кръста си и се загледа в данните, които пробягваха на монитора. — Едва ли е взел всички дискове.
— Взел е всичко, което му е било необходимо — обади се Ив от вратата, а агентката на ФБР реагира така, сякаш й бяха нанесли удар в челюстта. Рязко отметна глава и сви устни, сетне се обърна към помощниците си:
— Уведомете ме, ако откриете нещо важно.
Излезе в коридора и направи знак на неканената посетителка да я последва, но Ив продължи да говори, без да помръдне от мястото си:
— Опаковал е багажа си, като е взел всичко необходимо, преспокойно е прегледал съдържанието на дисковете и на файловете в компютъра. Едва ли му е отнело много време, ако и документацията му е подредена като жилището му. Предполагам, че притежава електронен бележник и няколко преносими компютри, които е взел със себе си. Смятам, че само половин час, след като неговият човек го е информирал за предстоящата акция на ФБР, Йост вече е напуснал апартамента.
— Не желая да обсъждаме въпроса тук.
— Жалко, факт е обаче, че хората от моя екип спипаха престъпника в бърлогата му, докато вие се движехте в омагьосан кръг. Никога нямаше да влезете в това жилище, ако не бяхме положили толкова много усилия.
— Ако се беше съгласила да ни сътрудничиш…
— Като вас ли? — прекъсна я Ив. — Да, проявихте завидна готовност да си сътрудничим. Кого подкупихте да ви съобщи, че искам заповед за обиск и за задържане? Коя важна клечка притиснахте, че да анулирате моята операция и да провалите онова, което бяхме постигнали с цената на много работа?