Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
През музиката чу как асансьорът издрънча и запърпори нагоре. Множество ноти по-късно вратата се отвори и непознат глас изрече:
— Пратиха ме за таблата.
Доктор Лектър чу как по-дребният полицай, Пембри, се приближи до килията. Зърна го през цепнатината между стоманените листове.
— Доктор Лектър, седнете пак на пода с гръб към решетката, както преди.
— Господин полицай, ще имате ли нещо против да ме изчакате малко? Боя се, че пътуването се е отразило зле на храносмилането ми.
Произнасянето на тази фраза му отне много време.
— Дадено. — И Пембри се провикна към дъното на стаята: — Ще ви се обадим долу, щом я вземем.
— А може ли да го погледна?
— Ще ви извикаме.
Отново асансьорът, а сетне само музика.
Доктор Лектър извади тръбичката от устата си и я избърса в парче тоалетна хартия. Ръцете му не трепваха, дланите бяха съвършено сухи.
През годините, прекарани в затвора, благодарение на нескончаемата си любознателност доктор Лектър бе усвоил не едно тайно арестантско умение. През годините, след като разкъса медицинската сестра в балтиморската психиатрична болница, имаше само два пропуска в мерките за сигурност, и двата през почивните дни на Барни. Първия път един психиатър му даде за малко химикалката си, а сетне забрави да я прибере. Преди още човекът да е напуснал отделението, доктор Лектър натроши пластмасовата тръбичка и я изхвърли в клозета. А металният пълнител скри в навитото ръбче на дюшека си.
Единственият остър ръб в килията му бе грапавината върху главичката на единия болт, с който леглото бе закрепено за стената. Беше предостатъчно. След два месеца триене той успя да прореже необходимите му две успоредни резки, с дължина по половин сантиметър от началото на отворения край на тръбичката. Сетне я преряза на два и половина сантиметра от този край и отново пусна по-дългото парче в клозета. Барни не забеляза мазолите на пръстите му — резултат от дългите нощи усърдно триене.
Половин година по-късно един санитар забрави кламер от дебела тел върху документ, изпратен на доктор Лектър от адвоката му. Два и половина сантиметра от кламера влязоха в тръбичката, останалата част изчезна завинаги в клозета. А малката тръбичка, гладка и къса, не бе никак трудна за укриване в ръбовете на дрехите, между бузата и венеца или в ануса.
Сега, скрит зад хартиения параван, доктор Лектър почука с тръбичката по нокътя на палеца си, докато отвътре се подаде телчето. Следваше по-трудната част.
Промуши телчето до половината в тръбичката и крайно предпазливо го използува като лост, за да прегъне надолу ивичката метал между двете резки, без да я скърши. Силните му ръце внимателно извиваха метала. Хоп! Миниатюрната ивица метал вече бе под прав ъгъл на тръбичката. Той държеше в ръка ключ за белезници.
Доктор Лектър постави ръце зад гърба си и петнадесет пъти прехвърли ключа от едната в другата. После го върна в устата си и започна да си мие ръцете и педантично да ги бърше. Сетне с помощта на езика си скри ключа между пръстите на дясната ръка, защото знаеше, че докато ръцете му са отзад, Пембри няма да е в състояние да откъсне поглед от шестопръстата му лява ръка.
— Ако сте готов, и аз съм готов, господин полицай — каза доктор Лектър, седна на пода на килията, протегна ръце зад гърба си и ги промуши през решетките. — Благодаря, че ме изчакахте.
Стори му се, че произнесе дълга реч, но тя бе омекотена от музиката.
Чу Пембри зад гърба си. Полицаят опипа китката му — да не би да е намазана със сапун, — провери и другата. Сетне му надяна стегнато белезниците. Върна се при бюрото да вземе ключа от килията. През звуците на пианото доктор Лектър дочу подрънкването на ключовете във връзката, докато Пембри я вадеше от чекмеджето. Сега се връщаше, крачеше през нотите, пореше въздуха, гъмжащ от кристални звуци. Този път и Бойл беше с него. Доктор Лектър чуваше дупките, които те пробиваха в ехото на музиката.
Пембри провери повторно белезниците. Доктор Лектър чувстваше дъха му зад гърба си. Сега полицаят отключи килията и отвори вратата. Влезе Бойл. Доктор Лектър обърна глава и килията премина през зрението му със скорост, която му се стори забавена, но затова пък дребните подробности изпъкнаха с чудна яснота — Бойл до масата, подрънкващ ядосано разпилените прибори за храна върху подноса, недоволен, че трябва да разчиства. Касетофонът с неговите въртящи се ролки, салфетката на пода до завинтения крак на масата. През решетките доктор Лектър зърна с крайчеца на окото си коляното на Пембри, върха на гумената палка, провесена от колана му, докато той стоеше от външната страна на килията и придържаше вратата.