Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Не знам.
— Според мен знаеш.
— През цялото време се тревожех.
— Но кое те подтикна, Кларис? В колко часа потегли?
— Рано беше. По тъмно.
— Значи нещо те е разбудило. Какво беше? Да не си сънувала? Какво?
— Събудих се и чух агнетата да врещят. Събудих се в тъмното и ги чух как пищят.
— Значи колеха пролетните агнета?
— Да.
— И ти какво направи?
— С нищо не можех да им помогна. Бях само едно…
— А с кобилата какво направи?
— Облякох се, без да светна лампата, и излязох навън. Тя беше подплашена. Всички коне бяха уплашени и се въртяха в кръг. Аз духнах в носа и и тя ме позна. Облегна глава на ръката ми. Лампите в хамбара и в навеса до овчарника светеха. Голи крушки, които хвърляха огромни сенки. Хладилният камион беше пристигнал и моторът му работеше на бавни обороти. А аз я поведох надалеч оттам.
— Оседла ли я?
— Не. Не взех седлото. Само една въжена юздичка.
— Докато се отдалечаваше в мрака, продължаваше ли да чуваш писъците на агнетата отзад при светлините?
— Не за дълго. Те бяха само дванайсет.
— Понякога все още се будиш, нали? Събуждаш се в стоманения мрак и агнетата пищят.
— Понякога.
— Мислиш ли, че ако ти лично заловиш Бъфало Бил и спасиш Катрин, агнетата ще замлъкнат, ще ги спасиш и тях и няма вече да се будиш в тъмното и да чуваш писъците им? А, Кларис?
— Да. Не знам. Може би.
— Благодаря ти, Кларис.
Доктор Лектър някак странно се успокои.
— Кажете ми как се казва, моля ви.
— Доктор Чилтън! Нали се познавате двамата?
За част от секундата Старлинг не можа да проумее, че доктор Чилтън е зад гърба и. Сетне той я улови за лакътя. Тя се измъкна от хватката му. Придружаваха го полицаят Пембри и едрият му партньор.
— Хайде в асансьора! — изсъска Чилтън. Лицето му беше цялото на червени петна.
— Знаеш ли, че доктор Чилтън всъщност не е завършил медицина? — обади се доктор Лектър. — Имай го предвид.
— Да тръгваме — подкани я Чилтън.
— Вие не командвате парада тук, доктор Чилтън — каза Кларис.
Полицаят Пембри заобиколи Чилтън.
— Не, госпожице, аз отговарям тук. Той се обади и на моя, и на вашия началник. Съжалявам, но получих заповед да ви изпроводя. Ако обичате да ме придружите.
— Сбогом, Кларис. Ще ме известиш ли, ако агнетата млъкнат един ден?
— Да.
Пембри я улови за ръката. Трябваше или да тръгне с него, или да се съпротивлява.
— Да — повтори тя. — Ще ви известя.
— Обещаваш ли?
— Да.
— Тогава защо не довършиш дъгата на моста? Вземи досието със себе си, Кларис, то повече не ми е нужно.
Той го протегна през решетката, с показалец, опрян в гръбчето на папката. Тя се пресегна през бариерата и го взе. За миг връхчето на пръста и докосна показалеца на доктор Лектър. Допирът избухна в погледа му.
— Благодаря ти, Кларис.
— Аз ви благодаря, доктор Лектър.
И такъв той се запечата в съзнанието на Старлинг. Уловен в кратък миг, когато не се подиграваше. Застанал насред бялата килия, извит като балетист, с ръце, протегнати напред, и наклонена на една страна глава.
Тя прескочи с колата една от бабуните, ограничаващи скоростта на подстъпа към летището, фрасна си главата в покрива на колата, а после трябваше да тича, за да хване самолета, както и бе наредил Крендлър.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Полицаите Пембри и Бойл бяха опитни пазачи, специално докарани от щатския затвор в Бръши Маунтън да охраняват доктор Лектър. Бяха невъзмутими и предпазливи и не бяха убедени, че именно доктор Чилтън трябва да им обяснява как да си вършат работата.
Бяха пристигнали в Мемфис преди Лектър и най-подробно бяха огледали килията. Когато докараха доктор Лектър в сградата на стария съд, те и него огледаха подробно. Беше подложен на вътрешен преглед от санитар, докато все още бе овързан в усмирителната риза. Облеклото му бе изследвано най-старателно, по ръбовете бе прокаран детектор за метали.
Бойл и Пембри постигнаха с Лектър споразумение, като му говореха почти в ухото с кротки, възпитани гласове още докато го преглеждаха:
— Доктор Лектър, нищо не ни пречи да се разбираме добре. Ще се отнасяме с вас така, както вие с нас. Дръжте се като джентълмен и ще бъдете възнаграден. В противен случай няма да си поплюваме. Ако се опитате да хапете, ще ви изпотрошим зъбите. Работите ви тъкмо се уреждат, така че няма защо сам да ги оплесквате.
Доктор Лектър премрежи дружелюбно очи. И да искаше да отговори, пречеше му парчето дърво между резците, защото в този момент санитарят осветяваше с фенерче гърлото му и опипваше с облечени в ръкавици пръсти вътрешната страна на бузите му.