Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Как му е името, сержанте? — попита позеленелият Мъри.
— Пембри. А сега му говори, дявол да те вземе! — И той продължи в радиото: — Двама пострадали полицаи, Бойл е мъртъв, а Пембри в тежко състояние. Лектър е избягал и е въоръжен — взел е пистолетите им. Коланите и кобурите са на бюрото.
Гласът на лейтенанта стържеше през дебелите стени на сградата.
— Стълбището чисто ли е? Носилките ще минат ли безпрепятствено?
— Да, сър. Разположил съм хора на всяка площадка.
— Ясно, сержанте. Постови номер осем твърди, че е забелязал нещо да мърда зад прозорците на четвъртия етаж. Всички изходи са завардени, той не може да мине. Задръжте позициите си на стълбищните площадки. Специалните отряди са потеглили. Те ще го принудят да излезе. Ясно ли е?
— Разбирам. Прехвърляме топката на специалните отряди.
— С какво е въоръжен?
— С два пистолета и нож… Джейкъбс, провери дали в коланите има амуниция.
— Изпразних ги вече. Коланът на Пембри е пълен, също и на Бойл. Тъпото говно не е задигнало запасните патрони.
— Какъв калибър са?
— Трийсет и осми.
Тейт продължи в предавателя:
— Лейтенанте, по всичко личи, че е въоръжен с два пистолета трийсет и осми калибър. Чухме три изстрела, а запасните куршуми са си на мястото, така че му остават още девет по всяка вероятност! Уведомете специалните отряди. Освен това има предпочитания към лицето.
Трийсет и осми калибър беше доста голям, но не можеше да проникне през бронираните жилетки на командосите. Попадение в лицето почти със сигурност би завършило със смърт, а в крака — с осакатяване.
— Носилките се качват, Тейт.
Линейките бяха пристигнали с изумителна бързина, но на Тейт, заслушан в дишането на пресекулки на нещастното същество долу в краката си, му се видя цяла вечност. Младият Мъри се опитваше да удържи стенещото, спазматично потръпващо тяло, напъваше се да му говори утешително, без да го гледа:
— Добре си, Пембри, виждаш ми се съвсем добре — повтаряше той непрестанно с глас на човек, който всеки миг ще повърне.
Щом зърна санитарите с носилките, Тейт изрева „Насам!“, сякаш бе на бойното поле, улови Мъри за рамото и го отстрани. Санитарите работеха чевръсто, поставиха с опитни ръце свитите, хлъзгави от кръвта юмруци под колана на носилката, закрепиха с незалепваща хирургическа превръзка въздушна възглавница към лицето и тялото, за да им осигурят въздушно налягане. Единият проби пакет с плазма, но другият, който измерваше кръвното налягане и пулса, поклати глава и каза лаконично:
— Долу.
По радиото се чу нареждане:
— Тейт, искам да очистиш всички помещения в кулата и да ги запечаташ. Запечатай и вратите, водещи от главното здание. Сетне подсигури стълбищните площадки. Изпращам нагоре жилетки и пушки. Ако реши да излезе, ще го пипнем жив, но няма да рискуваме нашите хора, за да му запазим живота. Ясно ли е?
— Да, лейтенанте.
— Искам само, повтарям, само специалните отряди в сградата и никой друг. Повтори.
Тейт повтори заповедта.
Тейт беше опитен сержант и го показа сега, докато двамата с Джейкъбс навличаха бронираните жилетки и последваха санитарите с носилката надолу по стълбите към линейката. Следваше ги втори екип с Бойл. Полицаите по площадките, видели колегите си в носилките, бяха обзети от безсилен бяс, та Тейт бе принуден да ги успокоява:
— Не допускайте настроението ви да вземе връх, та онзи да ви изпозастреля.
Докато сирените виеха отвън, Тейт, прикриван от ветерана Джейкъбс, старателно провери канцелариите на целия четвърти етаж. Зад вратата към тъмните простори на главната сграда звъняха телефони. В канцелариите из цялото здание святкаха телефонни бутони и звънците се надпреварваха един през друг.
Беше се пуснал слух, че доктор Лектър се е барикадирал в сградата, и репортерите се обаждаха, набираха бързо номерата на модемите си, опитваха се да вземат интервю „на живо“ с чудовището. За да се избегне това, специалните отряди обикновено изключват всички телефони без онзи, по който се очаква да се обадят с предложение за преговори. Но тази сграда бе твърде голяма, канцелариите прекалено много.
Тейт затвори и заключи вратата, водеща към стаите с премигващите телефони. Кръстът и гърбът му бяха подгизнали от пот, под непробиваемата жилетка всичко го сърбеше.
Свали радиото от колана си.
— Команден пункт, тук е Тейт, кулата е чиста. Край.
— Ясно, Тейт. Капитанът те иска долу при себе си.
— Десет-четири, искам фоайето на кулата.
— Тук сме, сержанте.
— Слизам с асансьора.
— Ясно, сержанте.
Джейкъбс и Тейт слизаха с асансьора към фоайето, когато на рамото на Тейт падна капка кръв. Друга тупна на обувката му.