Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Зад себе си чу шум от отваряне на врата и миг след това сред лабиринта от медицинска апаратура се появиха четири облечени в бяло фигури.
И диверсията изведнъж стана жизнено необходима. Войниците и носачите навън може да не бяха забелязали нито слабото му дишане, нито че раната на гърдите му още кърви, но приближаващите доктори нямаше да направят същия пропуск. Трябваше да ги задържи далеч преди да разберат, че е още жив.
Шефът на групата беше вече само на един метър от него. Уинуърд включи звуковото оръжие, нагласи го на най-ниската честота и затаи дъх.
Реакцията беше точно такава, каквато бе очаквал. Когато невидимата вълна го удари, квазаманецът трепна и се спря. Другият зад него залитна и се блъсна. За минутка те останаха скупчени точно зад най-неудобната зона и заговориха, а гласовете им звучаха едновременно и разтревожени, и гневни. Уинуърд стисна зъби и зачака следващия им ход.
Не се наложи да чака дълго. Това беше още едно доказателство за голямото желание на върховното командване дисекцията на кобрата да стане незабавно. Шефът махна с ръка на другите да се отдръпнат, взе от наблизо поставената табла един остър инструмент и се приближи до масата. Той се пресегна да свали куртката на Уинуърд…
Звуковият разрушител на кобрата опърли кожата на ръката му и квазаманецът отскочи назад. Той закрещя и побягна покрай масата към задната врата, следван от един от останалите.
Вратата бързо се отвори и с трясък се затвори зад тях, а другите двама се свряха един в друг и зашепнаха от благоговение или страх, или и от двете. Уинуърд се опита да отгатне какво ще направят, но шумът от звуковата вълна, съчетан с чукащата болка в гърдите и лицето замъглиха мозъка му толкова много, че не можа да продължи мисълта си.
Отново не се наложи дълго да чака. Единият от квазаманците отиде в края на стаята и се върна с руло изолиран електрически кабел, взе от таблата с инструменти скалпел и започна да сваля изолацията от единия край на кабела. Когато вторият квазаманец пъхна другия край на кабела в заземеното гнездо на един контакт на стената, Уинуърд с нарастващо вълнение разбра, че възможността, на която се бе надявал, е тук.
Очевидно квазаманецът беше стигнал до заключението, че неговият колега е изгорял от токов удар от тялото на Уинуърд и се готвеше да отведе останалия електрически товар.
След още една минута квазаманците бяха готови. Първият остави скалпела на таблата и замахна със свободния край на кабела, за да го хвърли върху гърдите на кобрата. Уинуърд леко премести дясната си ръка и се прицели в контакта. Трябваше малко да се протегне, но не му оставаше нищо друго, освен да опита. Медната змия прелетя във въздуха, насочи се към гърдите му и той стреля с мълниемета. За части от секундата лазерната светлина трасира във въздуха желания път, йонизираната диря достигна желаната проводимост. После стаята се разтърси от гръм. Трясъкът сякаш разцепи главата на Уинуърд. И тогава токов удар изключи мрежовите прекъсвачи.
Стаята потъна в тъмнина.
Преди ехото да бе заглъхнало, Уинуърд скочи от масата и излетя през двойната врата. Дори ако мониторната камера не беше блокирана от настъпилата тъмнина, почти сигурно бе, че последвалата светкавица щеше да маскира мигновеното нахлуване на светлина от коридора, когато кобрата изскочи от стаята.
За негово най-голямо учудване коридорът бе празен. Вероятно на медицинския етаж нямаше много командни зали и поради това движението беше малко. Затърси стълби. Докато вървеше, внимателно се опита да отлепи клепките си.
Безуспешно. Изстрелът на квазаманеца го бе ослепил. Може би дори авентинските офтамолози нямаше да могат да му възвърнат зрението.
Позатихналата ярост, която тлееше в него, отново лумна. Към ръката на Йорк се прибави още една сметка, която трябваше да уреди с този свят.
На два пъти сменя коридорите, преди да срещне някого. Когато накрая и това стана, заложи всичко на една карта.
Заобиколи ъгъла точно, когато от асансьора, който търсеше, само на десет метра от него се изсипа половин дузина квазаманци. Между тях беше и стрелялият в него.
Шокирана, цялата група замръзна. Дори ограниченият образ от оптическия усилвател беше достатъчен, за да предизвика в Уинуърд усмивка на задоволство от невероятния ужас, изписан върху лицето на неговия нападател. Три секунди квазаманците стояха като парализирани, четири, пет и изведнъж като луди посегнаха към оръжията си.
Уинуърд се завъртя на десния си крак и от бронебойния лазер на левия към тях изригна смъртоносен огън.