Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
За нещастие положението на вратата подсказваше, че тя е удобна и за отстраняване на нежелани лица, което означаваше, че охраната долу е подготвена да се справя с евентуални неприятности. Но при малкото време, с което разполагаше Пири, не можеше нищо да се направи. Сега, когато вратата беше отворена, нямаше никакъв смисъл да се колебае. Той погледна за последен път мохото на Сибио и влезе в шахтата.
Подът беше гладък, макар че доста отрано плавно се спускаше надолу. Само в последната си част наклонът бе тридесет градуса. Премина го по гръб. Пътят беше много по-къс, отколкото очакваше. Пири едва успя да зърне неясното квадратно очертание, което се носеше към него, когато се удари в леката завеса, падна по гръб върху гигантски дюшек от дунапрен и изпусна оръжието. Присви очи…
И откри, че е заобиколен от квазаманци с насочени револвери.
Докато лежеше неподвижен, преброи пет души. Войникът, който беше най-близо до падналото оръжие, го вдигна и го пъхна в празния си кобур.
— Стой, не мърдай! — заповяда на развален английски мъж, застанал до краката му.
Пири втренчи очи в него, след това лениво огледа наредените в кръг войници.
— Искам да се срещна с градския наместник Кимерон — каза той на мъжа.
— Не мърдай, докато не се уверим, че не носиш оръжие! — заповяда квазаманецът.
— Тук ли е Кимерон?
Мъжът не му отговори, а се обърна към хората си. Двама предадоха оръжията си на други и коленичиха от двете страни на Пири.
Тогава той силно удари с пети дунапреновия дюшек и се завъртя около точката, в която се опираше главата му. Един от револверите изтрещя, но твърде късно. А след това стана съвсем късно за каквато и да била реакция, тъй като Пири изстреля лазерен залп по целите, незабелязано хванати от системата, докато оглеждаше войниците. За миг стаята лумна, обхваната от лазерен огън. Когато тялото на Пири извърши пълно завъртане, петимата квазаманци бяха коленичили на пода или проснати в различни фази на шок, а нагретите им револвери лежаха разпръснати между мъртвите мохи.
Пири се изправи на крака и потърси с очи говорителя.
— Със същата лекота бих могъл да избия всички ви — каза спокойно той. — Не съм дошъл да убия градския наместник Кимерон…
Без предупреждение, другите четирима квазаманци скочиха на крака и се спуснаха към него.
Той ги изчака и когато първият приближи достатъчно, замахна и го удари с длан в гърдите. Чу се едно „пуф“ от изкарания въздух, остро изпукване на счупени ребра и квазаманецът отлетя два метра назад и се стовари на пода.
Останалите трима спряха. Пири видя на лицата им изписан безграничен страх. „Едно е — разсъждаваше той — да бъдеш обезоръжен от магически светлинен взрив, а съвсем друго да видиш груба физическа сила в действие. Особено, ако я изпиташ.“ Временната вцепененост на дланта му отминаваше, но кожата силно го болеше. Когато се свестеше, квазаманецът щеше да се чувства много по-зле от него. Ако изобщо дойдеше в съзнание.
Пири отново вдигна очи към говорителя.
— Не съм тук, за да убия градския наместник Кимерон. Искам само да говоря с него — каза той толкова спокойно, колкото позволяваше горящата му ръка. — Заведи ме при него! Веднага!
Квазаманецът облиза устни и погледна към мястото, където един от хората му оказваше помощ на ранения си колега. После обърна глава към Пири и кимна.
— Последвай ме! — Той нареди нещо на хората си, обърна се и тръгна към вратата в далечния край на стаята. Пири го последва. Останалите двама квазаманци тръгнаха зад него.
Минаха през вратата и за части от секундата Пири почувства deja vu: същият трон с възглавници и ниски маси, както в кабинета на горния етаж. Но тази стая беше по-малка и вместо завеси имаше редове с дисплеи.
Намръщен, градският наместник Кимерон гледаше в един дисплей.
Когато Пири и ескорта приближиха, той вдигна глава. Кобрата почака неизбежната реакция. Погледът на Кимерон се плъзна по сплъстената коса и неподстриганата брада на Пири, по чуждата куртка над камуфлажния костюм, по мъртвото мохо, увиснало на рамото му само на един конец. Изразът на лицето му остана непроменен, но когато отново погледна към Пири, той беше поразен от блясъка на очите му.
— Ти си от кораба — хладно отбеляза Кимерон. — Напуснал си го преди да поставим кордона. Как го направи?
— С магия — отговори Пири. Той огледа стаята. Не по-малко от петнадесет квазаманци бяха втренчили очи в него. Всичките бяха с обичайното лично оръжие и мохо на рамото, но изглежда никой нямаше желание да посегне към револвера си. — Това е твоят подземен команден пункт, нали? — попита Пири.