Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Един от тях — кимна Кимерон. — Има още много. Нищо няма да спечелиш, ако го разрушиш.
— Нямам намерение нищо да разрушавам — увери го Пири. — Дойдох, за да уредя освобождаването на нашите другари.
Кимерон изви устни.
— Вие, авентинците изключително трудно разбирате — изсъска той. — Смъртта на другия ваш пратеник на нищо ли не ви научи?
Пири почувства как устата му пресъхва.
— Какъв друг пратеник? Контактната група ли имаш предвид?
За момент градският наместник се намръщи. После лицето му се проясни.
— Ах, да, разбирам. Заглушаването на вашите радиосигнали ви е попречило да научите. Разбирам. Значи не знаеш, че Уинуърд е напуснал вашия кораб без разрешение от нас и е застрелян.
Уинуърд? Нима Телек вече е започнала опит за изтегляне?
— Защо го застреляхте? — озъби се той. — Ти каза, че е бил пратеник…
— Всички вие сте отговорни за непровокираната смърт на осем квазаманци в Пурма и шест тука. Вие шпионирате и убивате. По законите на Квазама тези престъпления се наказват със смърт.
Пири го гледаше и умът му не можеше да проумее станалото. Уинуърд… застрелян като рогат леопард, вероятно дори без предупреждение. „Тогава защо не стрелят по мен?“ Обикновен страх? Нямаше да бъде изненадан. Или бе нещо по-специално? След като Уинуърд беше убит и дявол знае какво се бе случило в Пурма… каквото и да беше то… всичко бе свършено. Сега може би искаха само да се сдобият с една жива кобра за изследване.
Погледът му се насочи към дисплеите пред Кимерон. Стаи, коридори, външни изгледи. Три показваха „Капка роса“. „Трябва да са от кулата на летището — помисли той. — Предаване на живо? Ако е така, все още има надежда някои да се измъкнат. Корабът изглежда незасегнат.“
— Засега предпочитаме да те оставим жив — обади се Кимерон и прекъсна мислите му. — Ти и онези двамата, Серенков и Риндстат, нямате никаква възможност да избягате. Казвам ти го, за да не се опитваш и да не ни принудиш да те убием преждевременно.
— Нашият кораб ще се спаси — заяви Пири. — И тогава другарите ни ще съобщят на нашия народ, че сте ни арестували.
— Вашият кораб също не може да се спаси. — Кимерон беше съвсем уверен. — Преди да достигне до края на пистата, насочените срещу него оръдия ще го разрушат.
Но „Капка роса“ можеше да излети вертикално. Дали това щеше да помогне? Нямаше начин да разбере, но при националната параноя на квазаманците, Пири беше склонен да се съмнява.
— Все пак, бих желал да поговоря с теб за освобождаването на нашите другари — каза той на градския наместник, само колкото да не мълчи.
Кимерон свъси вежди.
— Говориш глупости — отсече той. — Ние имаме теб и тялото на Уинуърд и сигурно ще можем да разберем така наречената от теб „магия“.
— Нашата магия не може да се научи от мъртвец — излъга Пири.
— Ти все още си жив — напомни му Кимерон. — От Серенков и Риндстат ще получим информация за вашата култура и технология, което ще ни подготви за всякакви атаки срещу нас в бъдеще. А от вашия кораб… цял или на парчета… ще научим още повече — може би достатъчно, за да подновим междузвездните си пътувания. Всичко това е в наши ръце. Какво повече можете да ни предложите, за да ви пуснем?
На този въпрос Пири не успя да отговори. Но методът, по който за една седмица бяха научили английски, може би наистина щеше да им позволи да възстановят „Капка роса“ и неговите системи, независимо какво би останало след неговото разрушаване.
Което означаваше, че смелият му опит за освобождаване, сега и винаги е бил обречен на неуспех. На Серенков и Риндстат не можеше да помогне, а той щеше да прекара последните си минути тук, в подземния команден център на градския наместник. „Ако по някакъв начин успея да намеря комуникационния пулт… а след това и начин да го изключа… и измисля как да сигнализирам на «Капка роса» веднага да се измитат… и направя всичко това преди многобройните квазамански войници да ме убият…“
И когато абсурдността на всяка от изброените стъпки се изправи пред него непреодолима като планина, вселената му поднесе подарък. Един малък подарък, почти знак, но той го видя, а Кимерон — не. С искрена усмивка на удовлетворение Пири се обърна към градския наместник.
— Питаш какво ти предлагам, господин градски наместник? — каза спокойно той. — Предлагам ти изгодна сделка, защото всичко, което преди малко държеше в ръцете си, сега се изнизва като пясък между пръстите ти.
Кимерон се намръщи. И точно, когато започна да говори, Пири чу как войникът-говорител до него ахна. Кимерон погледна зад себе си… и се обърна към Пири пребледнял.