Ударът на кобрата

Постепенно разбра какво се беше случило.

Бяха го застреляли. Умишлено и подло го бяха застреляли. И сега вероятно умираше.

От подготовката за първа медицинска помощ си спомни само, че раненият не трябва да се движи без нужда. Въпреки болката остана неподвижен, със затворени очи. Очакваше от загубата на кръв отново да загуби съзнание и да потъне в тъмнина!

Но това не се случи. Напротив, с всеки удар на сърцето умът му се изостряше, крайниците му бързо възстановяваха силата и чувствителността си. Той отново се връщаше към живота.

Какво, по дяволите, ставаше?

И едва тогава, когато тялото и мозъкът му пак заработиха заедно и локализираха раната, той разбра.

Квазаманецът го бе застрелял в гърдите. Право в покритата с керамична пластинка гръдна кост, която практически беше непробиваема.

Последиците бяха по-малко ясни, но не му беше трудно да се досети. Куршумът е изкарал въздуха от гърдите му. Може дори временно да е спряло да бие и сърцето му и през последните няколко секунди или минути той се е борил да достави кислород на организма си. Лицето и очите му сигурно са обгорели от изстрела, защото ужасно го боляха. За части от секундата го прониза мисълта, че може да остане сляп.

Но в момента това някак не му се стори толкова важно. По-важно беше, че е жив и вероятно всичко имплантирано в тялото му функционира…

А квазаманците го мислеха за мъртъв.

Щяха да си платят за грешката! С кръв!

Трябваше да започне веднага. Очите му може би нямаше да виждат, но имплантираните в кожата около тях оптически усилватели не бяха повредени. Те щяха да захранват зрителните нерви, разположени дълбоко под защитата на черепа. Всъщност, усилвателите не бяха проектирани да заместват нормалното зрение, но кратката проверка показа, че при нулево увеличение, съчетано с най-ниското ниво на усилване, дават достатъчно ясна картина.

Между четирите подскачащи глави над него видя таван. Внимателно, бавно завъртя главата си на една страна. Минаха покрай две врати, завиха около един ъгъл и през отворена двойна врата влязоха в стая с бели стени и светла стоманена арматура, която на места стигаше до тавана. Четиримата квазаманци сложиха носилката на една маса. Той отпусна главата си така, че да е обърната надясно, към изхода. Квазаманците излязоха, затвориха вратата и го оставиха самичък.

Но не за дълго. Стаята, в която се намираше, беше или клетка за ранени, или хирургически кабинет. Ако беше на мястото на квазаманците, Уинуърд щеше да започне колкото е възможно по-бързо да извършва дисекция на мъртвата кобра. Докторите вероятно вече се приготвяха в съседната стая и всеки момент щяха да влязат.

Като полагаше усилия да се движи незабележимо, той бавно завъртя глава и откри стъкленото око на мониторна камера. Беше в задния горен ъгъл, извън пряката линия с неговите лазерни и звукови оръжия. Разбира се, би могъл да вдигне ръце и да стреля по нея, но ако някой следеше монитора, преди да премине през двойната врата и да изскочи в коридора, сигнализацията ще се включи. Действащото във всички посоки звуково оръжие също нямаше много да помогне да се скрие картината. Трябваше му нещо, с което да отклони вниманието на квазаманците.