Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Проверете дали „Найтскейп“ има информация за мястото на катастрофата — нареди Гулик. — След колко време изтребителите ще прехванат „фантома“?
Не без усилие Куин откъсна поглед от лицето на генерала и погледна към контролния монитор.
— След шест минути.
— Не виждам какво ще постигнат с това прехващане — възрази адмирал Кокли. — Опитахме вече на два пъти. Но сега обектът е над океана. Дори и да го свалим…
— Аз решавам тук — прекъсна го гневно генерал Гулик. — Никога вече…
— „Фантомът“ изчезна, сър — обади се плахо Куин. — Скри се във водата.
19.
Информацията беше пределно сложна и значителна част от нея нямаше исторически еквивалент. То преброи най-малко шест различни типа летящи тела, само два от които му бяха познати. А и действията им не бяха от вида, който го беше пробуждал на два пъти досега. Независимо от това, тези нови събития представляваха заплаха, защото съвпадаха с местоположението на кораба-майка.
Отклонена бе ценна енергия и главният процесор достигна четиридесет процента от своята мощност, за да анализира новопостъпилите данни за периода от последното завъртане на планетата около нейната звезда. Макар и реална, заплахата едва ли беше от значение, когато залогът беше далеч по-голям.
20.
Околностите на Дълси, Ню Мексико
Време до излитането — 93 часа и 30 мин.
В свивките на ръцете му и от вътрешната страна на бедрата бяха включени системи. Джони Симънс чувстваше и допира на пластмасови тръбички между краката си — два катетъра, един отпред, втори отзад. Освен това имаше и някакъв мек прибор, закрепен за десния ъгъл на устата му, който разпръскваше влага в устната кухина. В левия ъгъл пък минаваше тръбата, през която дишаше. Лицето му беше покрито с невидима, мека материя, която притискаше очите и обхващаше плътно ноздрите му. И това беше почти всичко, което знаеше за състоянието си. Малкото, което бе научил за кратките моменти между периодите на всепроникваща болка.
Предполагаше, че поне една от системите служи за въвеждане на хранителен разтвор. Нямаше представа колко време е минало, но му се струваше, че цяла вечност е тук.
Ако не бяха иглите и катетрите, сигурно щеше да си помисли, че е мъртъв и душата му се е озовала в ада. Но това беше истински, осезаем ад.
Той почувства метален вкус. Вече знаеше какво ще последва — поредният пристъп на болка. Устата му се разчекна почти рефлекторно в ням, беззвучен писък.
21.
Ракетен полигон Бели пясъци, Ню Мексико
Време до излитането — 93 часа и 30 мин.
Първото, което направи полковник Дикерсън, когато хеликоптерът му засече опознавателния маяк на „Скакалец три“, бе да накара своя помощник, капитан Траверс, да свали сребърните орли от якичката му и да ги замени с две големи звезди. Последните бяха предназначени за потенциалната среща с тукашен военен персонал. Като хора дисциплинирани, военните бяха привикнали да гледат на генералите като на богове, а тъкмо това бе начинът, по който Дикерсън искаше тази нощ да бъдат изпълнявани заповедите му.
— Две минути до източника на сигнала — докладва пилотът по интеркома.
Дикерсън надникна през прозореца. В нощното небе зад тях се мяркаха очертанията на другите три хеликоптера, които ги придружаваха. Той включи радиовръзката.
— „Ролер“, говори „Хоук“. Да чуя добрите новини. Край.
— Тук „Ролер“ — обади се заместникът му от главната база в Бели пясъци. — Събудил съм всички наоколо. Накарах дежурния офицер да ни осигури наземен транспорт. Разполагат с два трактора и един кран, за да измъкнем машината. Приемам.
— След колко време можеш да ги докараш на мястото?
— Най-много до час и половина.
— Разбрано. Край.
Пилотът се обади по интеркома, веднага след като приключи разговорът.
— Ето го, сър.
Дикерсън се наклони напред и присви очи.
— Вдигнете го — нареди той.
Хеликоптерът се снижи плавно и кацна. Мъжът долу седеше върху парашута си, за да му попречи да се издуе от възходящото течение на перките. Двама души скочиха от задния люк на хеликоптера, изтичаха при капитан Шулър и му помогнаха да събере парашута, след което всички се прибраха.
Шулър си сложи слушалките, веднага щом се озова на борда.
— Засякохте ли сигнала на майор Терънт? — попита той.
Дикерсън даде знак на пилота да излита.
— Не. Насочваме се право към диска.
— Може би екипировката му е пострадала, докато се е измъквал от кабината.