Господарката на езерото (том 1)

Човекът, заради когото Окултих поемаше такъв огромен риск, беше брадат търговец, който крачеше до теглена от магаре двуколка.

— Мангизи или не — магарето също струва нещо — изфъфли Щуката. — Ускорете крачка, момчета!

— Мелфи — хвана Яре бъчваря за ръкава, — отвори си очите. Не виждаш ли какво се готви тук?

— О, това са само шегички, Яре. — Мелфи си изтръгна ръкава. — Само шегички.

Отблизо се виждаше, че двуколката на търговеца за нула време може да се превърне в сергия. Конструкцията, теглена от магарето, беше украсена с ярки надписи. Съдейки по тях, търговецът предлагаше балсами и лекове, талисмани и защитни амулети, еликсири и отвари, перилни препарати, металотърсачи и трюфелотърсачи, надеждна стръв за риба, змиорки и девойки.

Търговецът, слаб и прегърбен от бремето на годините тип, се огледа, видя ги, изруга и подкара магарето. Но магарето, както всяко магаре, изобщо не възнамеряваше да върви по-бързо.

— Има, има нещо този — оцени тихо Окултих. — И в каручката сигурно ще се намери това-онова…

— Е, момчета — изкомандва Щуката, — раз, два! Да се захващаме за работа, докато на пътя има малко свидетели!

Яре, без сам да знае откъде у него се е взело толкова мъжество, с няколко големи крачки изпревари компанията и се обърна, преграждайки пътя към търговеца.

— Не! — каза той, с усилие изтръгвайки думите от свитото от спазми гърло. — Няма да позволя…

Щуката бавно разтвори кафтана си и показа втъкнатия в колана му дълъг нож, явно остър като бръснач.

— Отдръпни се, писарушка — прошепна той зловещо. — Ако ти е скъп животът. Мислех си, че ще се приспособиш към компанията ни, но не — виждам, че храмът те е направил прекалено набожен, твърде много си се вмирисал на кандило. Така че отстъпи от пътя, защото иначе…

— Я, какво става тук? А?

Иззад наредените покрай пътя клонести върби, най-често срещащият се елемент на пейзажа в долината на река Исмена, се появиха две странни фигури.

И двамата мъже имаха натъркани с восък и стърчащи нагоре мустачки, широки шарени панталони, стегнати, украсени с лентички кафтани и огромни меки копринени шапки със снопове пера. Освен висящите на широките им колани сатъри и кинжали, и двамата носеха на гърбовете си двуръчни мечове, дълги почти сажен27, с ръкохватки, дълги един лакът и големи, извити предпазители.

Поскачайки, ландскнехтите28 закопчаваха панталоните си. Нито един от тях не направи дори движение към ръкохватките на страховитите мечове, но Щуката и Окултих моментално се кротнаха, а великанът Клапрот се сви като надуваема играчка, на която са изпуснали въздуха.

— Ние тук… Ние тук нищо… — зафъфли Щуката. — Нищо лошо…

— Само се шегуваме — изврещя Мелфи.