Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- Това не е заплаха, ma petite! Това е истината.
- Не, не е. И спри да ме наричаш с това шибано ma petite!
При тези ми думи той се усмихна.
Не исках да се забавлява за моя сметка. Гневът замени страха като бърза, топла вълна. Харесвам гнева. Прави ме смела - и глупава.
- Да ти го начукам!
- Да, вече ти предложих! - гласът му накара възела в стомаха ми да се свие.
Усетих прилива на горещина, когато се изчервих.
- Проклет да си, Жан-Клод, проклет да си!
- Трябва да поговорим, ma petite! Любовници или не, слуга или не,
трябва да поговорим!
- Ами говори. Не разполагам с цялата нощ!
Той въздъхна:
- Не ме улесняваш!
- Ако искаше нещо лесно, да си беше избрал някой друг.
Той кимна.
- Самата истина. Моля, седни! - и се облегна отново на бюрото, скръствайки ръце на гърдите си.
- Нямам чак толкова много време - напомних му.
Вампирът се намръщи леко:
- Смятах, че си се съгласила да поговорим, ma petite!
- Споразумяхме се за среща в единадесет. Ти похаби цял час, не аз.
Усмивката му бе почти горчива:
- Добре тогава. Ще прибягна до. съкратената версия.
Кимнах:
- Това ме устройва.
- Аз съм новият Господар на града. Но, докато Николаос беше жива, ми се налагаше да крия силите си, за да оцелея. Справих се твърде добре. Мнозина смятат, че не съм достатъчно силен, за да заемам поста на Господар. Предизвикват ме. Едно от нещата, които използват срещу мен, си ти самата.
- Как така?
- Заради неподчинението ти. Не мога дори да управлявам собствения си човешки слуга. Как тогава бих могъл да властвам над всички вампири в града и околностите?
- Какво точно искаш от мен?
Жан-Клод се усмихна - широко и искрено, оголвайки зъби:
- Искам да бъдеш мой човешки слуга.
- Не и в този живот, Жан-Клод!
- Мога да ти нанеса третия белег и насила, Анита!
Не ме заплашваше - каза го просто, за да уточни положението.
- Предпочитам да умра, отколкото да ти бъда човешки слуга.
Вампирите повелители могат да надушват истината. Той щеше да
долови, че наистина го мисля.
- Защо?
Отворих уста в опит да обясня, но не казах нищо. Той нямаше да ме разбере. Стояхме на две крачки един от друг, но все едно се намирахме на километри разстояние. Няколко километра, при това разделени с мрачна бездна. Нямаше как да прехвърлим мост над тази пропаст. Той беше ходещ труп. Каквото и да е представлявал като жив човек, вече не съществуваше. Той беше Господар на града и това дори не го доближаваше до човешкото.
- Ако ме насилваш, просто ще те убия - казах.
-Наистина го мислиш. - В гласа му прозвуча изненада. Твърде рядко някое момиче успява да изненада многовековен вампир.
-Да.
- Не те разбирам, ma petite.
- Знам - признах.
- А можеш ли поне да се престориш, че си ми слуга?
Въпросът бе твърде странен.
- Какво имаш предвид под „преструвка“?
- Да присъстваш на няколко срещи. Да застанеш до мен с оръжията и репутацията си.
- Искаш да имаш Екзекуторката зад гърба си? - В течение на няколко секунди просто го гледах подозрително. В съзнанието ми полека се разливаше истинският ужас от казаното току-що. - Мислех, че двата белега са само случайност. Че си се паникьосал. А всъщност през цялото време си планирал да ме бележиш, така ли?
Той само се усмихна.
- Отговори ми, кучи сине!
- Ако ми се отваря възможност, не бих я отхвърлил с лека ръка.
- С лека ръка! - направо крещях. - Ти хладнокръвно си ме избрал за свой човешки слуга! Защо?
- Ти си Екзекуторката.
- Проклет да си, това пък какво значи?
-Впечатляващо е да бъдеш онзи вампир, който най-сетне те е спипал.
- Не си ме „спипал“!
- Ако се държиш добре, другите ще си помислят, че съм. Само ние с теб ще знаем, че всичко е преструвка.
Поклатих глава.
- Няма да играя по свирката ти, Жан-Клод!
- Няма да ми помогнеш, така ли?
- Браво, схвана.
- Предлагам ти безсмъртие. Без добавката на вампиризма. Предлагам ти себе си. Имало е и ще има жени, готови да сторят всичко, което искам от тях само заради това!
- Сексът си е секс, Жан-Клод. Никой не е чак толкова добър в него.
Той се усмихна леко:
- Вампирите са различни, ma petite! Ако не беше толкова упорита, можеше и да откриеш до каква степен сме различни.
Налагаше се да отклоня поглед от лицето му. Изражението му бе твърде интимно. Твърде пълно с обещания.