Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
Чарлз забели очи към мен. Симпатизирах му. И аз съм водила същия разговор с неколцина готвачи.
- Вампирите вече не се смятат законно за мъртъвци, господин Ким. Но зомбитата са.
- Не разбирам защо!
- Зомбитата гният и могат да разнасят болести също като всеки един нормален труп. Това, че ходят и говорят не значи, че не са преносители на болести.
- Аз не.
- Или си дръж зомбитата далече от кухнята, или ще затворим заведението. Това разбираш ли го?
- И ще се наложи да обясняваш на собственика защо бизнесът му не изкарва пари - допълних, усмихвайки се и на двамата.
Готвачът пребледня леко. Брей, какво чудо!
- Аз. аз разбирам. Ще бъдат взети мерки.
- Добре - кимна Чарлз.
Готвачът ме стрелна с ужасен поглед и след това започна да си проправя път обратно към кухнята. Забавно как Жан-Клод започваше да плаши толкова много хора. Беше един от най-цивилизованите вампири, преди да стане главен кръвопиец. Властта развращава.
Чарлз седна срещу мен. Изглеждаше прекалено голям за масата.
- Получих съобщението ти. Какво става?
- Нуждая се от ескорт до Тендърлоин.
Трудно е да познаеш кога Чарлз се изчервява, но той се размърда на стола си.
- И защо изобщо ти е притрябвало да ходиш там?
- Трябва да издиря един човек, който работи в онзи квартал.
- Кого?
- Една проститутка - обясних.
Чарлз се размърда отново. Все едно гледаш планина, на която й е неудобно.
- На Каролин хич няма да й хареса.
- Не й казвай - посъветвах го.
- Ние с Каролин не се лъжем един друг за нищо.
Преборих се да запазя неутралното си изражение.
Ако Чарлз иска да обяснява на жена си всяко свое движение, значи сам си го е избрал. Не беше задължително да оставя Каролин да го контролира. Сам е направил този избор. Но на мен ми изглеждаше, все едно друг ти мие зъбите.
- Просто й кажи, че имаш допълнителна съживителска работа. Тя няма да пита за подробности!
Каролин смяташе, че работата ни е гадна. Да обезглавяваш пилета, да вдигаш зомбита. колко примитивно.
- И защо трябва да търсиш тази проститутка?
Пренебрегнах въпроса и отговорих на друг. Колкото по-малко Чарлз знаеше за Харолд Гейнър, толкова по-малко опасност го заплашваше.
- Просто ми трябва човек със заплашителен вид. Не искам да стрелям по някой нещастен помияр, само защото ми е посегнал. Ясно?
Чарлз кимна.
- Ще дойда. Поласкан съм, че се сети за мен!
Усмихнах му се окуражително. Всъщност имах Мани за далече по-страховит и далече по-добро подкрепление. Но и той беше като мен. Не изглеждаше опасен. Чарлз - напротив. А тази вечер се нуждаех от добър блъф, не от огнева мощ.
Погледнах си часовника. Беше почти полунощ. Жан-Клод ме караше да го чакам вече час. Огледах се и забелязах Уили. Той веднага тръгна към мен. Щях да се опитам да използвам тази сила само за добро.
Той се наведе ниско, но не твърде ниско. Погледна към Чарлз, поздрави го с кимване. Колегата ми също кимна. Господин Стоик.
- Какво щеш? - попита Уили.
- Жан-Клод готов ли е да ме приеме или не?
- Аха, тамън идвах да те взема. Не знаех, че очакваш компания тази вечер - той пак погледна към Чарлз.
- Това е мой колега.
- Вдигач на зомби? - поинтересува се Уили.
Чарлз се обади:
-Да.
Тъмното му лице бе безразлично. Погледът му - доста заплашителен.
Уили явно остана впечатлен. Кимна.
- Убаво, имате начи зомби работа след като се видиш с Жан-Клод?
- Аха - отвърнах. Изправих се и тихичко заговорих на Чарлз, макар че беше твърде вероятно Уили да ни подслуша. Дори и пресните мъртъвци имат по-добър слух от повечето кучета. - Ще побързам, доколкото е възможно!
- Добре - съгласи се той. - Но скоро ще трябва да се прибирам!
Разбирах го. Каишката му беше възкъса. По негова собствена вина,
но май притесняваше мен повече, отколкото самия Чарлз. Може би това е една от причините да не съм омъжена. Не си падам по компромисите.
21
Уили ме поведе през някаква врата и по къс коридор. Веднага щом вратата хлопна зад нас, звуците заглъхнаха, далечни като сън. Лампите ми се сториха ярки след сумрака в клуба. Примигнах. На ярката светлина Уили изглеждаше розовобузест, не съвсем жив, но със здравословен като за мъртвец тен. Беше похапнал тази нощ. нещо. Или някого. Може би човек-доброволец, може би животно. Може би.
Табелката на първата врата отляво гласеше: „Управител“. Кабинетът на Уили? Брей.
Вампирът отвори и ме набута вътре. Той самият не влезе в кабинета. Стрелна с поглед бюрото, след това отстъпи назад и хлопна вратата.