Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, че светът, какъвто го познаваме, просто се сгромоляса тук?
— Ами да, някакви слухове стигнаха до мен. — И по-сериозно: — А ти как си?
— Като намеря време, ще се попитам. И първо на тебе ще кажа. Чу ли за Лок?
— Чудя се дали пък това не е прословутата лъжичка мед в кацата с катран.
Харди и Лок бяха врагове. Лок го уволни от прокуратурата, но Харди продължи да го притеснява здраво и успешно защити клиентите си в шумните процеси за убийства, в които Лок представяше обвинението. Така че се мразеха и в червата.
— Ейб, бих излъгал, ако те уверя, че новината ми разби сърцето, но не съм желал смъртта на този човек. Пък и това става в нашия град.
— Знам, Диз. И на мен ми хрумна. Пратих хлапетата извън града, с баща ми са.
— Толкова ли е зле?
— Предполагам, че ако не ни свърши водата, ще оцелеем. Вече ми се струва, че половината град гори. А от мен се очаква да го гася.
— Имаш ли нужда от помощ? Именно ти. Добре ли си?
— Крепя се някак. Имал съм и по-добри седмици в живота си.
— Ако се сетиш за нещо, кажи ми. Остави ми някое от твоите искрящи с красноречие послания. Наложи ли се, ще се приберем.
— Още не сме стигнали дотам.
— Добре, но ако трябва…
— Схванах. Благодарско. Целуни жена си от мен.
— Ще бъде направено. Къде точно?
Глицки се усмихваше, когато остави слушалката.
През последните четирийсет часа канцеларията на полицейския началник Ригби бе заприличала на военновременен щаб. Върху две събрани маси беше залепена голяма карта на Сан Франциско. Пет-шест служители обикаляха из стаята, забождаха и преместваха маркери по картата, говореха по няколко телефона едновременно.
Навън димът се носеше на юг през трепкащата мъглица на смога. От време на време лъчите на следобедното слънце се процеждаха през мътилката. И това ми било прекрасното лято, мислено промърмори Глицки.
Ригби стоеше зад бюрото си, увлечен в сериозен разговор с Алън Рестън. Глицки слабо познаваше този човек, въртящ се предимно в политическите кръгове на щатската столица Сакраменто, но бе слушал за страховитите му амбиции. Заместник-главният прокурор на щата бе напътствал два-три пъти Ейб при разговорите му с местните законодатели по един или друг законопроект, свързан с углавното право. Елегантен и отличаващ се с дар слово, Рестън бе висок колкото Глицки и по-млад с поне пет години. Сега беше в кабинета на Ригби, облякъл костюм и вратовръзка. Глицки нямаше представа какво би могло да означава това, но веднага след разговора с Харди получи нареждане да се яви при Ригби, а на такива повиквания се отзоваваше веднага.
Почука на широко отворената врата. Заобиколи масата с картата и застана пред бюрото на шефа.
— Сър?
Кимна и на Алън.
— А, добре, че дойде, Ейб.
Рестън едва отвърна на поздрава му и Глицки малко се учуди, но в тези напрегнати дни хората рядко се държаха нормално.
— Я да отидем някъде, да поговорим на спокойствие — предложи Ригби.
Мълчаливо излязоха в коридора — Ригби водеше, Рестън вървеше последен. Намериха празна стая за разпити. Без предисловия, Ригби се извъртя с лице към Глицки.
— Засега това е по-скоро дружески разговор, отколкото порицание. Искам да ти е ясно, Ейб.
Глицки тежко преглътна. Започващите по този начин дружески разговори не бяха сред любимите му занимания. Ригби кимна към Рестън.
— Мисля, че познаваш господин Рестън, новия районен прокурор.
— Разбира се, но не знаех… — Протегна ръка. — Честито, Алън. — Ръкостискането беше съвсем небрежно. Глицки отново насочи вниманието си само към Ригби. — Да не съм сбъркал нещо? За какво става дума?
— Става дума за новините по телевизията — отвърна Ригби. — И по-точно, за твоята поява в тях.
— Но аз не съм…
Шефът вдигна ръка.
— Чакай малко. Знам какво си говорил. Всички гледахме интервюто. Чухме те. Заповядах да го запишат, така че можеш и да си го пуснеш пак, ако искаш. Ейб, известно ти е, че имаме човек за връзки с обществеността. Плащаме му за това.
— Още не съм сигурен какво толкова лошо съм направил.
Ригби благоволи да обясни:
— Публично подложи на съмнение разследване, което е приключено. Срещу този човек е предявено обвинение.
— Моите уважения, сър, но някакъв репортер ми тикна микрофон в лицето и казах всичко на всичко двайсетина думи.
— Значи осемнайсет излишни — подметна Рестън.
— Районният прокурор е прав — потвърди Ригби и Глицки забеляза официалния тон.
Ясно, принуждаваха началника да участва в играта. Значи доста високи постове са заложени, включително и неговия, към който се бе стремил цял живот. Така да бъде, щом искат.