В името на любовта

— Брам е добър актьор, но този филм се нуждае от велик изпълнител. Неговият талант е твърде ограничен.

Ограничен. Също както и талантът на Джорджи.

— Но достатъчно сме говорили за работа. – Рори бе изказала мнението си и съзнателно смени темата. – Чух, че дъщерята на Джак и Фльор се е върнала в Ел Ей.

Джорджи разбра, че е безполезно да настоява, и заговори за приятелките си.

— Искреното женско приятелство изисква време, каквото никога не съм имала – призна Рори с хладния си маниер. – Ала всяко нещо си има цена, а аз обичам работата си и не се оплаквам.

Може би не го правеше, ала Джорджи долови в гласа й нотки на съжаление. Лично тя не би могла да си представи живота, без подкрепата на приятелите си и малко преди да си тръгне, с изненада чу собствения си глас да кани Рори на утрешната вечеря.

Смайването й беше още по-голямо, когато Рори прие.

Брам я чакаше от другата страна на портичката.

— Е, как мина?

— Добре.

По-добре утре да му съобщи, че е поканила Рори. Ако му кажеше сега, той щеше да наеме готвач от Франция и оркестър. С нейните пари.

— Колко добре?

— Казах, че няма да те очерня, и удържах на думата си.

— Искаш да кажеш, че наистина не си го направила?

— Казах й, че вече си зрял и отговорен и си страстно увлечен по проекта.

— Със сериозна физиономия?

— Да, с напълно сериозна физиономия. Господи!

Той я притегли в обятията си и я дари с дълга чувствена целувка, защото беше темпераментен мъж, но в случая се възторгваше като доберман, на който неочаквано са подхвърлили сочно парче месо. И ей така, изневиделица, Джорджи почувства, че се разтапя. И защо не? След всичко, което бе преживяла, заслужаваше колкото се може повече необвързващо удоволствие.