Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Окей — каза Бекстрьом. — Чувствайте се добре дошли и засега това важи за всички ви. Ако настъпят някакви промени по въпроса, обещавам да ви уведомя. Някой напира ли да започне пръв?
— Ние с колегата напираме — обади се по-възрастният експерт Петер Ниеми. — Тъкмо се захванахме с апартамента, та имаме маса работа за вършене.
Петер Ниеми бе полицай над 25 години, като експерт бе работил в продължение на петнайсет. Навършени 50, но изглеждаше значително по-млад. Светлокос, спортен тип, доста над средния ръст. Беше роден и израсъл в Турнедален. Прекарал в Стокхолм над половината си живот, той обаче беше запазил финландския си диалект. Не пестеше усмивките, а сините му очи излъчваха едновременно и дружелюбие, и дистанцираност. Нямаше нужда да си хулиган, за да си изясниш биологичния му вид, независимо че не носеше униформа през последните петнайсет години. Сигналът в погледа го издаваше. Петер Ниеми бе полицай, благосклонен само докато се държиш като хората. В противен случай не спадаше към отстъпчивите и не един и двама бяха установили този факт по особено болезнен начин.
— Добре — отвърна Бекстрьом. — Слушам. — Лапландски селянин, фински пияндурник, звучи така, сякаш тъкмо е цъфнал с автобуса от Хапаранда, и колкото по-скоро ми се махне от главата, толкова по-добре, помисли си той.
— Ето — поде Ниеми и разлисти записките си.
Жертвата е Карл Даниелсон. Пенсионер, 68-годишен. Според паспорта му, който експертите открили в апартамента, бил 188 сантиметра висок, та би трябвало да тежи около 120 килограма.
— Мощна конструкция и стабилно затлъстяване, бих заложил на едно трийсет килограма отгоре — обясни Ниеми, който лично бе подхванал трупа под мишниците, когато го слагаха на носилката. — Точните цифри ще фигурират в медицинското заключение.
Че за какво са ни, по дяволите, кисело си помисли Бекстрьом. Едва ли ще го правим на кайма за наденица нашия убит.
— Местопрестъплението — продължи Ниеми. — Апартаментът на жертвата. По-точно антрето. Предполагам, че е бил в тоалетната и е бил нападнат още докато е излизал и си е закопчавал дюкяна. Подсказват го както кървавите пръски, така и наполовина вдигнатият цип, ако искате да знаете. Следват няколко бързи удара, а последните са му нанесени, когато вече е лежал на пода.
— И с какво? — попита Бекстрьом.
— Син емайлиран капак на чугунена тенджера — отвърна Ниеми. — Намира се на пода до трупа. Тенджерата е на котлона в кухнята — на не повече от три метра от жертвата. Освен това — продължи той — извършителят явно е използвал и чука. Дървената дръжка е пречупена почти до главата — и двете части са на пода в антрето. Редом с главата на жертвата.
— Нашият извършител е старателен малък мерзавец — въздъхна Бекстрьом и заклати кръглата си глава.
— Струва ми се, че не е чак толкова малък. Поне като се има предвид ъгълът на ударите. Но наистина старателен, макар отначало да бе трудно да го установим, понеже Даниелсон беше много окървавен по лицето и гърдите — отвърна Ниеми. — Всъщност е бил и удушен. С неговата си вратовръзка. Докато е лежал на пода, със сигурност в безсъзнание и вече почти мъртъв, извършителят е затегнал вратовръзката му с допълнителен възел. Съвсем излишно, да ви кажа. Но по-добре прекаляване, отколкото недоглеждане, ако човек иска да е сигурен — сви рамене Ниеми.
— А случайно да имаш някаква идея кой може да го е направил? — попита Бекстрьом, макар да беше наясно с отговора.
— Типичното убийство след напиване, Бекстрьом — отвърна Ниеми и се усмихна дружески. — Но си наясно, нали, че питаш турнедалец.
— А какво мислиш за часа на убийството? — продължи Бекстрьом.
Ама не е никак тъп, си каза.
— И до това ще стигна. Едно по едно, Бекстрьом — отговори Ниеми. — Преди да бъде убит, той и още едно лице, оставило пръстови отпечатъци на мястото, без обаче да сме установили самоличността му поне засега, са седели в гостната и са хапвали запържен бекон с бобена яхния. Домакинът навярно е седял на единия фотьойл, а гостът му — на дивана. Черпили са се на холната маса, после тя не е раздигната. Имаме много отпечатъци и на двамата, в случай че това се питаш, а отговор ще получим още утре, надявам се. Ако извадим късмет, нашият извършител ще присъства в базата данни с пръстови отпечатъци. Покрай въпросното ядене са изпити пет половинлитрови кена силна бира и малко повече от бутилка водка. Останала е една празна и една начената. Водка „Експлорър“, 700 милилитра. И двете капачки са хвърлени на пода пред телевизора, където са се хранили, а според повечето улики бутилките първоначално са били запечатани. Пръстените например си стоят. Сещате се, перфорирана част от капачката, дето при отварянето така приятно изпуква.