![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Абсурд. Просто са мързеливи копеленцата проклети, помисли си Бекстрьом, но той нямаше да се откаже.
— А да е навъртял някакви разговори?
— По думите му — само един. На спешния номер 112. Оттам са се свързали с колегите от екипа. Служителят в централата е единственият, с когото признава да е разговарял, но ние, разбира се, ще проверим. Включен е в списъка, който ще проучим.
— А има ли си име? — попита Бекстрьом.
— Септимус Акофели, на 25 години, бежанец от Сомалия, шведски поданик, живее в Ринкебю. Взети са му отпечатъци и ДНК проба, още не са проверени, но съм почти сигурна, че е този, за когото се представя.
— Как го нарече? — обади се Бекстрьом.
Що за тъпо име, си каза.
— Септимус Акофели — повтори Аника Карлсон. — И още една причина да го задържа: реших, че ще пожелаеш да говориш с него.
— Не — отсече Бекстрьом и поклати глава. — Така погледнато, можеш да го пуснеш да си ходи. Обаче смятам да хвърля едно око на местопрестъплението. Ако онези мъдреци експерти изобщо приключат някога.
— Петер Ниеми и Хорхе Ернандес, викат му Чико — обясни Аника Карлсон и кимна. — Работят тук, в Солна, и според мен са възможно най-добрите.
— Ернандес? Къде съм го чувал? — попита Бекстрьом.
— Има по-малка сестра, Магдалена Ернандес, полицайка в „Опазване на реда“. Сигурно нея си забелязал, затова ти е познато името — отговори Аника Карлсон и по някаква причина се усмихна широко.
— Това пък защо? — учуди се Бекстрьом.
— Най-чаровната полицайка в Швеция според повечето колеги. А и според мен е прекрасно момиче — усмихна се пак колежката Карлсон.
— Не думай — рече Бекстрьом.
Е, ти най-добре знаеш, си каза.
Вътре в апартамента положението бе точно толкова окаяно, колкото си го бе представил. Първо дрешник и тясно антре. Вляво малка баня и тоалетна, по-нататък неголяма спалня. Вдясно кухня с кът за хранене, а право напред — дневна. Общо около 50 квадрата, а кога живущият бе чистил за последно, не беше ясно, но във всеки случай не и тази година.
Мебелите бяха захабени и оръфани, обзавеждането не им отстъпваше. Както неоправеното легло с възглавница без калъфка, така и мръсната кухненска маса, и изтърбушената холова гарнитура в дневната. Същевременно вещите там свидетелстваха, че жертвата на убийство Карл Даниелсон трябва да бе живял и по-добре. Няколко износени персийски килима. Солидно старовремско писалище от махагон с декоративна инкрустация от по-светло дърво. Двайсетгодишен телевизор, но пък марка „Банг & Олуфсен“. А фотьойлът пред него бе английски, кожен с подглавник, и съответната табуретка за краката.
Алкохол, помисли си Бекстрьом. Алкохол и самотия, не се бе чувствал толкова зле, откакто онези идиоти от спецчастите го бяха треснали с шокова граната в главата преди малко повече от половин година. Бе се освестил чак на следващия ден, когато бяха успели да го затворят в психиатрията на болницата в Худинге.
— Някакви други желания, Бекстрьом? — попита Аника Карлсон и някак му се стори едва ли не угрижена.
Две-три твърди питиета и халба силна бира, помисли си той. А ако си пуснеш дълга коса и облечеш пола, може и да ми духаш. Обаче без да се надяваш на нещо повече, помисли си, понеже вече близо денонощие силно се съмняваше както в земните страсти, така и в духовната обич.
— Не — отвърна и поклати глава. — Ще се видим в управлението.
Нещо не се връзва, помисли си Бекстрьом, докато крачеше бавно към участъка. Но какво? Как ли пък ще се сети с мозък пред разпад поради остра дехидратация, най-вероятно вече безвъзвратно увреден. Ще го убия проклетия шарлатанин.
7
В три следобед вече бе приключила първата среща на Бекстрьом с групата по новия му случай на убийство. Не беше най-проницателният екип, който бе ръководил за двайсет и петте си години като разследващ случаи на насилие. Нито най-големият. Общо осем души с него включително и двамата експерти, които скоро щяха да се заемат с други случаи, щом привършеха с най-необходимото относно Карл Даниелсон. Оставаха един плюс пет и от видяното досега и чутото от колегите следваше, че бройката скоро щеше да се сведе до единия — криминален комисар Еверт Бекстрьом himself2. Че кой друг? Точно така ставаше винаги. Бекстрьом, останал сам — последна надежда на цялата опечалена рода. Но в случая вероятно Даниелсон нямаше друг по-близък от магазина за алкохол.
2
Той самият — Б.пр.