Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 130
Перейти на страницу:

— В какъв смисъл класическа територия? — обади се Бекстрьом чак когато успя да се намърда на задната седалка, защото мислите му вече бяха заети с колежката на Холм.

Дълга тъмна коса, изкусно вдигната на кок, усмивка, достатъчна да озари стадиона в Росунда, и балкон, който опъваше неудържимо синята риза.

— В какъв смисъл класическа? — повтори.

— Ами заради онази проститутка. Нали тук я намериха. Тоест някои нейни части. Някогашното убийство с разчленяване, дето според всички било извършено от онзи съдебен лекар, който прави аутопсии, и неговия приятел, общопрактикуващ. Макар че Бог знае. Тукашният криминален шеф Тойвонен със сигурност е на съвсем друго мнение.

— Значи и ти трябва да си участвал, Бекстрьом — вметна Ернандес и извърнала глава към него, изстреля бляскава усмивка. — Кога е било това? Искам да кажа: кога са я намерили? Още не съм била родена явно, но трябва да е било някъде през 1970-те? Преди 35-40 години? Нали?

— През лятото на 1984 — сряза я Бекстрьом.

Още една думичка да чуя от теб, глупачке, и ще се погрижа да те пратят охранител на паркинг. В Чили, помисли си той и изгледа гневно колежката Ернандес.

— Охо, 1984. Е, тогава съм била родена — рече Ернандес, която явно нямаше намерение да му се дава и пак предпочете да изложи на показ всичките си бели зъби.

— Не ще и дума. Всъщност изглеждаш доста по-възрастна — констатира Бекстрьом, който също нямаше намерение да ѝ се остави.

Да го духаш, кучко, помисли си той.

— Колкото до настоящия случай, трябва да ти разкажем това-онова — отклони ги от темата Холм с деликатно покашляне, докато Ернандес обърна гръб на Бекстрьом и сякаш да е по-сигурна за фактите, заразлиства папка със записки. — Нали идваме точно оттам.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

Холм и Ернандес били първият патрул на мястото. Тъкмо привършвали с ранното сутрешно кафе в денонощната бензиностанция Статойл зад търговския център в Солна, когато ги алармирали по радиовръзката. Сини светлини, сирена и три минути по-късно пристигнали на Хаселстиген 1.

Колегата ги призовал по предавателя към бдителност. Смятал, че „лицето от мъжки пол“, което било тревогата, не се държало както е обичайно за хора, телефониращи с подобни новини. Не бил от онези, дето изтрещяват и дори им е трудно да овладеят гласните си струни. Подозрително спокоен и сдържан всъщност, по-скоро като лудите, които умеят да си преправят гласа, когато се обаждат в полицията, за да докладват за поредните си подвизи.

— Обадил се е разносвач на вестници. Имигрантче. Май е приятно момче, та си мисля, че можем да го отхвърлим от сметките, мен ако питаш — обобщи Холм.

Кой, по дяволите, ще тръгне да те пита теб, помисли си Бекстрьом.

— А жертвата? Какво знаем за него?

— Той е обитателят на апартамента. Казва се Карл Даниелсон. Възрастен мъж, живее сам, на 68 години. Пенсионер — поясни Холм.

— В това сме сигурни, така ли? — обади се Бекстрьом.

— Абсолютно. Веднага го познах. Преди няколко години го прибрахме за пиянство и неприлично поведение в Солвала. Впоследствие си приписа безупречен живот и обвини мен и колегите горе-долу във всичко на този свят. А не че му беше първият път в изтрезвителя, между другото. Социални проблеми, алкохол и какво ли още не. Дето сега им викат социално маргинализирани.

— Обикновен пияница, викаш — отвърна Бекстрьом.

— Ами да. И така може да се каже — съгласи се Холм и по гласа му изведнъж пролича, че би предпочел да сменят темата.

Пет минути по-късно спряха пред входа на Хаселстиген 1 и Холм му пожела късмет. Той и колежката Ернандес трябвало да отидат в участъка, за да напишат своя рапорт, но стига да можели да помогнат с нещо, щели да са на разположение.

С какво ли, по дяволите, помисли си Бекстрьом и слезе от колата, без да благодари за возенето.

6

Точно както обикновено, помисли си Бекстрьом на слизане от колата. Около загражденията пред сградата се блъскаше задължителната навалица от журналисти и фотографи, съседи и жители от квартала, а и просто зяпачи, които нямаха по-интересни занимания. Както и обичайната сган, разбира се, кой знае как попаднала тук, сред която трима младежи със слънчев загар, дето се възползваха от възможността да коментират облеклото и вида на Бекстрьом, докато той с известно затруднение се промуши под ограничителната лента.

Бекстрьом се извърна и ги огледа, за да ги запамети до деня, в който щяха да се срещнат на негов терен. Чисто и просто въпрос на време, а когато моментът настъпеше, щеше да го превърне в паметен за малките гнусарчета.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)