Само един поглед [bg]

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Търся младежа, който беше тук преди няколко часа — каза Грейс.

— Джош приключи работа за днес. Аз не мога ли да ви помогна?

— Взех един проявен филм и снимки малко преди три часа…

— Да?

Грейс се поколеба как да обясни.

— Имаше една снимка в плика с фотографиите, която не е моя.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Една от снимките. Не съм я правила аз.

Той махна с ръка към Макс:

— Виждам, че имате малки деца.

— Моля?

Помощник-управителят Брус си намести очилата.

— Само отбелязвам, че сте с малки деца. Поне едно малко дете.

— Какво общо има това?

— Понякога децата пипат апарата. Когато родителите не ги виждат. Щракват някоя и друга снимка. После оставят фотоапарата на мястото му.

— Не. Не е това. Тази снимка няма нищо общо с нас.

— Разбирам. Добре, съжалявам за причиненото неудобство. Вашите снимки всички ли са в плика?

— Мисля, че да.

— Никоя ли не липсва?

— Наистина не съм ги преглеждала подробно, но мисля, че всички са налице.

Той отвори едно чекмедже.

— Ето. Това е талон. Следващият ви филм ще бъде изваден безплатно. Снимки три на пет. Ако ги искате шест на четири, малко се доплаща.

Грейс не обърна внимание на протегната му ръка.

— Според надписа на вратата ви проявявате всички снимки на място.

— Точно така — той погали масивната машина отзад: — Старата Бетси работи тук за нас.

— Моят филм тук ли е проявен?

— Разбира се.

Грейс му подаде плика с фирмения знак на студиото.

— Можете ли да ми кажете кой е вадил този филм?

— Сигурен съм, че е станала неволна грешка.

— Не казвам, че не е така. Искам само да знам кой е вадил моя филм.

Той хвърли поглед на плика.

— Може ли да попитам защо искате да знаете?

— Джош ли беше?

— Да, но…

— Той защо си тръгна?

— Извинете?

— Взех си снимките малко преди три. Затваряте в шест. Сега е около пет.

— Е?

— Струва ми се странно смяната да свършва между три и шест, щом се затваря в шест.

Помощник-мениджър Брус леко се изправи.

— Джош има семеен проблем.

— В смисъл?

— Вижте, госпожо… — той пак погледна плика — Лосън, съжалявам за грешката и неудобството. Очевидно е, че снимка на друг клиент е попаднала при вашите. Не си спомням да се е случвало преди, но никой не е съвършен. А, чакайте…

— Какво?

— Може ли да видя въпросната снимка?

Грейс изпита опасение, че той може да й я вземе, затова излъга:

— Не я взех със себе си.