Само един поглед [bg]

Беше си и забавление като всяко излизане от къщи.

Когато се прибраха у дома, Джак все още не се беше прибрал от работа, което се случваше редовно, така че Грейс набързо приготви вечерята на Макс и Емма — соеви „пилешки“ хапки (уж по-здравословни; след поливане с кетчуп децата изобщо не можеха да хванат разликата) с картофки и сладка варена царевица от консерва. Грейс обели и два портокала за десерт. След това Емма се зае с писането на домашното си — твърде обемисто за осемгодишно дете по преценката на Грейс. Когато най-после й се отвори свободно време, Грейс слезе във всекидневната и седна пред компютъра.

Тя не обичаше дигиталната фотография, но разбираше необходимостта и дори предимствата на компютърната графика и интернет. Имаше си сайт, в който представяше работите си и обясняваше как може да се купят или как да се поръча портрет. Като начало от цялата работа печелеше смешни суми, но както й напомни Фарли, нейният агент, и Микеланджело е рисувал за пари и по поръчка. А също така и Да Винчи, и Рафаел и мнозина от най-големите световни художници. Коя е тя, че да се поставя над тях?

Грейс сканира три снимки от пикника за себе си и после, повече от прищявка, отколкото по някаква сериозна причина, реши да сканира и странната фотография. След като приключи, се зае с къпането на децата. Емма влезе в банята първа. Вече беше изскочила от ваната, когато Грейс чу щракването на ключалката на входната врата.

— Хей — обади се отдолу с полушепот Джак, — да има тук една кобилка, чакаща расовия си жребец?

— Децата — предупреди тя. — Децата още не са си легнали!

— О!

— Ще дойдеш ли при нас?

Джак изкачи стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Къщата се затресе под стъпките му. Той си беше едър мъж — над метър и деветдесет и около сто килограма. Тя обичаше да го усеща до себе си, докато спи, вдишването и издишването на гърдите му, мъжката му миризма и меките му косми по цялото тяло, начина, по който ръката му я прегръщаше през нощта, чувството не само за близост, но и за сигурност. Той я караше да се чувства малка и защитена — нещо може би не много съвременно, но толкова приятно.

— Здрасти, тате — възкликна Емма.

— Здравей, писенце. Как беше в училище?

— Добре.

— Карахте ли се пак с онзи Тони?

— Пфу!

Доволен от реакцията на дъщеря си, Джак целуна Грейс по бузата. Макс излезе от стаята си гол-голеничък.

— Готов ли си за банята, мой човек? — попита баща му.

— Готов съм — отвърна Макс.

Те удариха ръце и Джак го вдигна високо всред буря от смях. Грейс помогна на Емма да си облече пижамата. Продължаваше да се чува смях, но вече откъм банята. Джак пееше римувана песничка и Макс му пригласяше. В песничката ставаше дума за някакво момиче на име Джени Дженкинс, което не можеше да реши какъв цвят рокля да си избере. Джак почваше куплета, а Макс го довършваше с импровизирана рима. Бяха стигнали вече до момента, в който Джени Дженкинс не се решаваше да облече бяла, защото тя я правела вяла. После двамата закрещяха други свои хрумвания. Смееха се като разпрани всяка вечер на това си поетично упражнение.