Само един поглед [bg]

Грейс наблюдаваше сцената от прага. Джак беше започнал да се прибира доста късно. Обикновено Грейс не роптаеше за това. Така или иначе миговете на спокойствие бяха станали толкова редки. А тя се нуждаеше от спокойствие. Самотата, предшественикът на тъгата, спомага за раждането на идеите. Това е и целта на творческата медитация — да изпаднеш в такава меланхолия, та вдъхновението да те споходи дори само за да те предпази от лудостта. Един неин приятел, писател по професия, веднъж й каза, че най-доброто лечение за творческата криза е четенето на телефонния указател. Оскучи се до такава степен, че Музата да се принуди да избие през най-задръстените ти артерии.

Когато Емма приключи с рецитирането, Джак падна по гръб, възкликвайки:

— Охо!

Емма направи обичайната гримаса, до която прибягваше, когато беше горда от себе си, но не искаше да го покаже — сви и опъна устни.

— Това беше най-брилянтното стихотворение, което някога въобще съм чувал! — възкликна Джак.

Емма сви рамене:

— Това са само първите два куплета.

— Това са най-брилянтните два куплета, които някога въобще съм чувал!

— Утре ще напиша за хокейната шайба.

— По този повод…

Емма подскочи:

— Какво?

Джак се усмихна.

— Купих билети за мача на „Рейнджърс“ в Гардън в събота.

Емма, която беше в агитката на момчешки отбор, наддаде нещо като боен вик и се хвърли за пореден път в прегръдките му. Джак завъртя очи с примирен вид. След това те набързо обмениха последна информация за отбора и обсъдиха шансовете му да бие „Диваците“ от Минесота. Няколко минути по-късно, освобождавайки се от сплетените й на врата му ръце, Джак каза на дъщеря си, че я обича. Тя му отвърна със същото. След което вече Джак си тръгна.

— Има ли нещо за хапване? — шепнешком попита той Грейс.

— Има останало пиле в хладилника.

— Защо не си навлечеш нещо по-удобно?

— Надеждата умира последна.

Джак повдигна вежда:

— Боиш се, че няма да те харесам?

— Това ми напомни нещо.