![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Бащата на Грейс я отгледа, докато сърцето му, засегнато от ревматизъм, прекаран в детството, не се предаде в годината, в която дъщеря му стана първокурсничка в колежа. Един неин чичо, който живееше в Лос Анжелис, прояви добра воля да я вземе при себе си, но Грейс беше вече достатъчно голяма, тъй че реши да остане на изток и да поеме по свой път.
Смъртта на родителите й я беше съкрушила, разбира се, но и бе привнесла в живота й някакво странно чувство за неотложност. Горчивината на загубите я бе изпълнила с усещането за важността на всичко, което се случва. Искаше й се да се запечата в спомените, да се изпълни всецяло с житейските мигове и — колкото и тъжно да звучи — да е сигурна, че децата й ще има какво да си спомнят за нея, когато вече я няма.
Именно в този момент — докато мислеше за родителите си, а и за това колко пораснали изглеждаха Емма и Макс сега в сравнение със снимките от брането на ябълки миналата година — Грейс попадна на странна фотография.
Тя се навъси.
Снимката беше насред останалите. Или може би по-скоро към края. Беше в същия формат, на пръв поглед напълно подобна на останалите, само че извадена на по-тънка хартия. Като качествено разпечатано копие.
Грейс провери следващата снимка. Не беше дубликат на предишната, както бяха останалите. Чудна работа. Тази снимка беше единична. Замисли се. Трябва да е попаднала някак сред нейните, докато са разпределяли различните поръчки в пликовете.
Защото тази снимка не беше нейна.
Случайна грешка — това беше единственото обяснение. Ами при тази работна квалификация на Бялото мъхче… Как няма да оплеска нещата. Напъхал някаква чужда снимка в нейния плик!
Явно това е станало.
Чужда снимка при нейните…
Или може би…
Фотографията изглеждаше стара, без да е черно-бяла или в едновремешна сепия. Нищо подобно. Беше извадена в цвят, но багрите изглеждаха някак ненаситени, избледнели, и им липсваше и живостта на съвременните фотографии. Също и сниманите хора. Дрехите им, косите им, видът им — всичко. Отпреди петнайсет или двайсет години.
Грейс я сложи на масата, за да я разгледа по-добре.
Хората на снимката изглеждаха леко размазани. Бяха четирима, не, имаше още някой в ъгъла, значи — петима. Двама мъже и три жени, всичките около двайсетгодишни, поне тези, чиито лица се виждаха малко по-ясно.
Колежани, си помисли Грейс.
Дънки, тениски, небрежни прически и пози, изразяващи напъпила независимост. Всичко изглеждаше така, като че ли някой е щракнал фотоапарата, преди обектите да са готови за снимане. Затова може би няколко глави бяха обърнати в профил. А едно тъмнокосо момиче с дънково яке на преден план се виждаше само в гръб. До него имаше друго момиче с огненочервена коса и широко разтворени очи, гледащи право напред.
В средата стоеше една блондинка; на лицето й — това пък какво е? — се виждаше голямо Х. Сякаш някой го беше зачеркнал.
Но как все пак тази фотография…
Както се взираше, Грейс почувства леко бодване в гърдите. Трите жени й бяха непознати. Двамата млади мъже изглеждаха някак еднакви — по ръст, коса, стойка; онзи по-отзад отляво не й се струваше познат.
Но сякаш разпознаваше другия мъж. По-скоро момче. Не изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде наречено мъж, но беше все пак в наборна възраст. Следователно можеше да се нарече мъж. Стоеше в средата до русата, чието лице беше с Х…
Но как така, невъзможно! Главата му беше полуобърната в посока към нещо извън кадъра. Наболата младежка брада закриваше твърде много лицето…
Нима беше нейният съпруг?
Грейс се надвеси над фотографията. Беше почти в профил. Тя не бе познавала Джак на тази ранна възраст. Бяха се срещнали преди тринайсет години на Лазурния бряг в Южна Франция. След повече от година операции и физиотерапии Грейс все още не беше се възстановила напълно. Пристъпите на главоболие и загубата на памет си оставаха, както и накуцването. Но цялата шумотевица и вниманието, на които бе станала обект около случилото се през онази трагична нощ, й действаха така потискащо, че бе почувствала необходимост да се махне за известно време. Записа се да следва изобразително изкуство в Париж и учеше най-усърдно. Използва една пролука в програмата. И точно тогава се запозна с Джак — докато се излежаваше под слънцето на Лазурния бряг.