Само един поглед [bg]

Мисълта не й подейства успокоително.

Жената продължаваше да лее възхищението си по чудесата на дигиталната ера. Усещайки, че вече я наболяват лицевите мускули от усилието да задържи изкуствената усмивка, Грейс погледна часовника си. Надяваше се тази техно-майчица да схване намека. Два и четирийсет и пет. Почти е време да вземе Макс от училище. Емма имаше тренировка с отбора по плуване, но друга майка от задругата бе на ред да прибере децата оттам. Някоя друга от нашата задруга, както една от майките обичаше да се майтапи. Много смешно.

— Трябва да се съберем някой път — завърши жената. — С Джак и Бари. Мисля, че ще си допаднат.

— Непременно.

Грейс се възползва настъпилата пауза, за да се сбогува, отвори вратата и хлътна във фотоателието. Стъклената врата се затвори със звън, задействайки малка камбанка. Миризмата на химикали не беше от най-приятните. Тя се запита какъв ли е дълготрайният ефект при работа в подобна среда, в която дори кратко пребиваване е така неприятно.

Момчето, което беше на работа — очевидно думата „работа“ в случая можеше да се използва само условно, — имаше избелена мъхеста брадичка, коса, боядисана в цвят, който би респектирал дори „Крейола“2, и достатъчно обеци по цялото тяло, за да развие мускули от носенето им. По шията му се виеше жицата на фонослушалки. Музиката бе надута така силно, че Грейс я усещаше в диафрагмата си. Беше целият в татуировки. Грейс прочете надпис STONE — „КАМЪК“. И друг KILLJOY — „ТРЕПАЧ НА РАДОСТТА“. Помисли си, че третият би трябвало да е SLACKER — „БЕЗДЕЛНИК“.

— Извинете?

Той дори не вдигна поглед.

— Извинете? — повтори тя малко по-високо.

Пак нищо.

— Ей, пич!

Това привлече вниманието му. Той се озъби и присви очи, явно наскърбен от това, че го безпокоят.

— Снасяй.

— Моля?

— Разписката.

Аха. Грейс му подаде квитанцията, след което той я попита за името. Това напомни на Грейс за онези проклети автоматични телефонни услуги, дето трябва да набереш номера на телефона си, за да се изпише, а щом се обади жив човек, те кара да го повториш, сякаш първото е било само да добиеш тренинг.

Бялото мъхче — Грейс ядно му прикачи това прозвище — взе да рови из чекмеджето всред пликовете с готови снимки, докато не избра един от тях. После скъса разписката и обяви космическа цена. Тя му подаде Val-Pak талона, който изрови от чантата си след усилия, сравними с разкопките в търсене на свитъците от Мъртво море, след което младият калпазанин й назова вече доста по-разумна цена и й подаде снимките.

Грейс му благодари, но той вече беше включил отново музиката в главния си мозък. Тя му махна с ръка и каза: