Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Съжалявам, но не мога да си спомня.

— Може би в Умера…

Професорът я поведе обратно към центъра за управление.

— Как ти беше името?

— Уелън.

Тя си записа нещо в бележника. Групата пред пулта се беше разпръснала и само един млад човек седеше на мястото на дежурния инженер и следеше панелите. Професорът я поведе към него.

— Здравей, Харви.

Мъжът вдигна очи и се полуизправи в креслото.

— Добър вечер, професор Рейнхарт.

Поне беше любезен. Джуди хвърли поглед през прозореца към огромната машинария, пустите хълмове и небето, което сега бе станало тъмнопурпурно.

— Известен ли ви е принципът, на който работи радиотелескопът? — попита я Харви. — Всяко радиоизлъчване от космоса попада в чашата, отразява се към антената, приема се и се записва на ей онази апаратура. — Той посочи към стъклената стена. Джуди не погледна от страх да не види Уелън, ала Харви — ясно, търпеливо и монотонно — скоро насочи вниманието й към други неща.

— Тези компютри изчисляват азимута и елевацията на всеки източник, който искаме да хванем на фокус и да проследим. Има и сервоуправление…

Най-сетне Джуди успя да се измъкне във фоайето и за миг да остане насаме с Харис.

— Махнете Уелън оттук — нареди тя.

Беше оставила куфара си в градския хотел и бе поела към хълмовете, без да има представа какво я очаква там. Посещавала бе доста военни обекти, в някои от които бе служила в охраната от Файлингдейлс чак до Великденския остров. Уелън я беше срещал на един ракетен полигон в Австралия. Тогава с Харис бяха служебно командировани в Малвърн. Тя не се считаше за шпионка и мисълта да долага за колегите си неприятно я порази — ала министерството на вътрешните работи я бе изискало, или по-скоро им трябваше някой, който да бъде прехвърлен от отдела за безопасност и охрана на министерството на отбраната към министерството на науката, и разпореждането си беше разпореждане. Хората, с които бе работила преди, обикновено знаеха коя е и тя бе приемала, че служебните й задължения са да ги пази. Този път те самите бяха заподозрени и тя им бе подхвърлена като фалшиво прес-аташе, за да души наоколо и да разпитва, без да предизвиква съмнения. Рейнхарт знаеше и това не му харесваше. На нея самата не й се харесваше. Обаче работата си е работа, а тази — както й казваха — бе важна.