Песента на Тъмния ангел

По-късно икономът почука по вратата и Корбет и двамата му спътници разбраха, че е време да се явят в залата на господарската къща. Слугите на Гърни бяха разположили огромната маса в средата на помещението, бяха я покрили със зелена покривка от златоткан брокат и бяха поставили върху нея множество свещи в двураменни свещници. Навсякъде наоколо — под масата, върху бумтящия огън в камината и в покритите мангали във всеки ъгъл — бяха посипани ароматни треви и стаята ухаеше просто прекрасно. На пода бяха постлани едни от най-разкошните килими, които Корбет беше виждал. От таванските греди пък висяха скъпи турски платове, украсени с гербове флагове и ярки знамена. Въздухът беше натежал от апетитните миризми, които се носеха от близката кухня. Вместо обичайните подложки от сух хляб1 и оловни лъжици върху масата бяха наредени сребърни чинии, златни ножове и украсени със скъпоценни камъни съдинки за подправки.

Гърни и съпругата му се бяха преоблекли и сега лейди Алис носеше тъмноморава рокля, чиято висока яка подчертаваше лебедовата й шия. Тънкото кръстче на господарката на имението беше опасано със златен шнур, а разкошните й коси бяха скрити под плътен бял воал, закрепен с помощта на сребърна панделка. Сър Саймън си беше сложил червеникавокафява мантия, зелен прилепнал панталон и кафяви кожени ботуши. Върху предницата на мантията му, точно над гърдите, имаше прорези, подплатени със зелена коприна, а краищата на ръкавите му бяха украсени с тъмносиня тафта. Корбет се надяваше, че той и придружителите му също не изглеждат зле, но не се чувстваше удобно в тъмнокафявата си мантия, докато не видя Мънк, който, както винаги, беше облечен в черно от глава до пети.

Когато слугите отведоха всички до местата им, икономът наду един сребърен рог и ястията започнаха да пристигат под съпровода на музиката, изпълнявана от менестрелите в дъното на залата. Преди всичко обаче икономът донесе голямата сребърна солница2, поклони се три пъти на господаря си и я постави в средата на масата. После отговорникът за хляба внесе няколко подноса, отрупани с бели хлебчета. Последва го виночерпецът, който носеше грамадна кана с две дръжки, пълна до ръба с вино. Той опита виното, след което остави каната пред господаря си. Гърни и гостите му измиха ръцете си в купи, пълни с розова вода, а после бързо се избърсаха в кърпите, преметнати през ръцете на слугите. Едва тогава домакинът се зае да представи останалите си гости. Отец Августин беше висок свещеник с младежки вид, пясъчноруса коса и бледо лице, с проницателни зелени очи, леко гърбав нос, тънки устни и масивна брадичка. Корбет реши, че от него се излъчва ненатрапчив авторитет. Игуменката пък, домина Сесили, беше дребна и пълна женица, чието кръгло лице беше обрамчено от силно колосана бяла пребрадка и сиво-син воал със златисти орнаменти по краищата. Жизнерадостна душа, реши кралският пратеник, взирайки се в трапчинките на бузите й, миниатюрната й брадичка и чипото й носле. Интелигентността, струяща от малките й, тъмни очи, и решителната извивка на устата й обаче говореха, че игуменката може да бъде не по-малко властна от един мъж и че най-вероятно управлява манастира си с твърда ръка. На трапезата присъстваше и Адам Кечпоул — сдържан човек със суров поглед и лице, сякаш издялано от камък, който се беше сражавал във войните на стария крал, а понастоящем ръководеше стражата на Гърни. Разкошната обстановка в залата очевидно караше Кечпоул да се чувства неловко и той току заравяше пръсти в ниско подрязаната си, вече сивееща коса или пък се заиграваше със скъпоценните прибори пред себе си.