Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Ранулф и Малтоут седнаха в края на едно от леглата и започнаха да се оплакват един на друг от студа и дивотията, които ги заобикаляха. Двамата слуги вече бяха разопаковали багажа, но разбира се, не бяха докоснали служебната чанта на господаря си, която беше здраво закопчана и запечатана с личния му печат. Корбет се приближи до един от прозорците и разтвори капаците му, а после — въпреки протестите на Ранулф — открехна отварящата се част на стъклото в оловна рамка, позволявайки на студения нощен въздух да нахлуе в стаята. Прозорецът явно гледаше към скалите, понеже помещението веднага се изпълни с далечния шепот на вълни. Мъглата навън се беше разсеяла. Кралският пратеник зърна късче море и дочу крясъците на чайките. После реши, че в спалнята е станало твърде студено и затвори прозорчето, но в този момент някаква нощна пеперуда, явно привлечена от светлината, се вмъкна вътре.
— Защо сме тук, господарю? — попита Ранулф. — Искам да кажа, каква е истинската причина?
— Не знам — отвърна Корбет. — Известно ми е само, че кралят и Джон де Уорън са намислили нещо. Затова и Мънк е тук. Е, предполагам, че времето ще ни разкрие цялата истина — той се взря в стъклото. — В Лондон вече се е стъмнило, а Мейв сигурно още е на масата. Чичо Морган пък вероятно пее с цяло гърло.
Корбет прехапа устни. Чичото на Мейв им беше дошъл на гости за няколко седмици, но ето че беше останал почти година. Буйният уелски благородник никога не се спираше на едно място и жадно поглъщаше лондонските гледки, както и всяка чаша с ейл, която му предложеха. После се дотътряше до вкъщи, взимаше в ръце внучката си, бебето Елинор, и я приспиваше с някоя уелска песничка.
— Би трябвало и аз да съм с тях — рече Корбет полугласно.
— Какво казваш, господарю?
Кралският пратеник поклати глава, без дори да се обърне. Ранулф направи гримаса и смигна на Малтоут.
— Господарят, старата Кисела физиономия — прошепна той, — явно е изпаднал в едно от своите настроения…
Да, в случая Ранулф беше напълно прав. Корбет се тревожеше. Прекарваше твърде много време далеч от Мейв и дъщеря им. Разбира се, съпругата му се справяше отлично и без него, и управляваше делата им с проницателност, която можеше да изправи косите на всеки търговец, а имението им в Лейтън беше богато и плодородно. Кралят обаче остаряваше и това го правеше все по-сприхав и жесток. А какво ли щеше да стане, когато умреше? Дали принцът на Уелс, който обичаше лова, музиката и хубавите млади мъже, щеше да се нуждае от услугите на Корбет също като баща си? На войната с Франция щеше да бъде сложен край — принцът на Уелс вече беше сгоден за дъщерята на Филип IV, Изабела; Уолас в Шотландия щеше да бъде победен — беше само въпрос на време войските на краля да го заловят и или да го убият, или да го доведат на юг, за да бъде екзекутиран.
„Може би трябва да се откажа от службата си при краля още сега — помисли си Корбет. — Да последвам примера на Гърни и да се оттегля в имението си, където да се грижа за посевите и за овцете, и да продавам вълната им на тъкачниците във Фландрия.“ Той се усмихна на себе си. Когато беше казал същото на Мейв, тя така се беше разкикотила, че чак беше паднала върху възглавниците на леглото им, а сребристорусата й коса се беше разпиляла около нея. Корбет се беше опитал да запуши устата й с целувка, но дори това не беше успяло да заглуши смеха й.
— Ти — фермер?! — беше му се подиграла тя. — Представям си те. Сигурно по цял ден ще пишеш доклади относно поведението на овните, растежа на ябълките и местоположението на овощната градина!
— Понякога работата ми толкова ми дотяга! — беше възразил той разпалено.
След тези му думи Мейв беше добила сериозен вид, беше легнала в леглото им с балдахин и се беше сгушила под завивките.
— Не харесваш ли работата си, Хю? Вероятно задачите, които ти поставя кралят, не са ти много приятни, но може би тъкмо това те прави толкова добър, а? — тя се беше навела над него и беше обхванала мрачното му лице с ръце. — Каквото и да приказваш, Хю Корбет, аз знам, че имаш неутолим глад за истината и…