Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Корбет се размърда неспокойно в стола си, пренебрегвайки бъбренето на останалите. Мънк, доволен, че е успял да изтъкне важността си, вече беше потънал в неангажиращ разговор с домакините, посветен на посевите, селските скандали и разрешителните за варене на пиво. И така, кралският пратеник имаше възможност да огледа облечения в черно служител. Мънк имаше една слабост — падаше си по чашката и можеше да се налива с вино или пиво без никакви последствия. Корбет се запита дали в качеството си на главен шпионин на краля не би трябвало да прекара повече време в изучаване на Мънк и да разбере повече за навиците му, както и евентуално да открие още негови слабости? После се усмихна на себе си — Мейв обичаше да го закача за неговата собствена потайност, както и заради това, че имаше навика да обръща внимание дори на най-дребните подробности.
Но усмивката му бързо помръкна. Този път кралят проявяваше потайност. Какво ли правеше Мънк тук в действителност? Един от шпионите на Корбет в Хазната му беше докладвал, че човекът на граф Съри бил прекарал дни наред в Тауър, проучвайки архивите и събирайки сведения. Това се било случило преди около шест или седем седмици, малко след Архангеловден. После Мънк изчезнал от Лондон. Разбира се, Корбет беше чул, че е дошъл в Норфък, но по онова време тези сведения му се бяха сторили маловажни — Джон де Уорън притежаваше имоти в този край и често пращаше Мънк тук, за да се погрижи за това или онова. Кралският пратеник притвори очи и се заигра с чашата си. Защо точно Хазната? Кралското съкровище се беше стопило. Едуард имаше отчаяна нужда от пари, с които да поддържа оределия си флот и да води кървавата си война срещу шотландския бунтовник Уилям Уолас. В следващия момент Мънк постави студените си пръсти върху ръката на Корбет и кралският пратеник потръпна.
— Къде се отнесе, Хю?
Корбет потърка лице и извинително се усмихна на сър Саймън. — Просто съм уморен.
— Надявам се, не прекалено — отвърна Гърни. — Организирали сме вечеря в твоя чест и дори сме поканили гости: отец Августин, селския ни свещеник, и домина Сесили, игуменката на манастира „Кръст Господен“. Семейният ни лекар, Селдич, и началникът на стражата ми, Кечпоул, също ще присъстват.
— В такъв случай…
Корбет се изправи на крака, но в този момент Малтоут — със стърчаща на всички страни коса и натежали от сън клепачи — нахълта в стаята и умолително се взря в господаря си.
— Сър Хю, съжалявам, не знаех, че сте пристигнали. Качих се на горния етаж и заспах.
При вида на невинното и открито лице на слугата си Корбет нямаше как да не се усмихне.
— Не се безпокой, Малтоут — рече той.
Кралският пратеник направи знак на Ранулф да събере наметките им, поклони се на останалите, след което икономът на Гърни ги отведе по витата стълба до стаята им. Малтоут все още не се беше разсънил напълно и едва смогваше да отговаря на закачките на Ранулф, а ако не беше икономът, едва ли щеше да успее да намери спалнята, която тримата щяха да си делят. Икономът обясни, че не можело да получат отделни стаи, тъй като къщата била буквално претъпкана с посетители и гости. Корбет му благодари, пъхна една монета в ръката му и тихо затвори вратата.
В помещението имаше три легла с дебели завивки и тежки възглавници, вероятно пълни с лебедов пух, а върху дъските на пода бяха постлани вълнени килимчета. Наоколо горяха толкова много свещи, та на Корбет му се стори, че се намира в църква, топла, уютна и приятно ухаеща, в контраст с изтощителното пътуване. Пред всяко от леглата беше поставен сандък, а до една от стените — голям шкаф. Освен това в стаята имаше два стенописа. На единия от тях беше изобразен сблъсъкът между Христос и сатаната и то в толкова ярки и живи цветове, че на мъждукащата светлина на свещите сякаш се виждаше как черният демон се гърчи пред Христос. Другият стенопис беше по-успокояващ. На него се виждаше как млада жена шие гоблен под някакъв прозорец, гледащ към светлосиньо море.