Песента на Тъмния ангел

— В известен смисъл, да — отвърна тихо кралският пратеник, след което замълча, изчаквайки един слуга да му долее вино. — Пастирите — продължи той — идват от Франция. Движението им било създадено преди около петдесет години от един монах, избягал от манастира си, на име Яков, който приел странното прозвище „Повелителя на Унгария“ — Корбет отпи от чашата си. — Според сведенията Яков твърдял, че е получил видение, в което му било наредено да организира бедните подобно на пастирите от Витлеем5 и да ги изпрати в Светите земи, където да чакат завръщането на Христос. За съжаление, идеята му привлякла утайката на обществото и в редиците на движението му се влели вероотстъпници, проститутки, крадци и убийци. Яков разделил цялата тази паплач на групи, но вместо да тръгнат към Йерусалим, те започнали да бродят по пътищата и да си изкарват прехраната като наемници. Онези, които им се противопоставяли, бивали посечени с брадва, а останалите, най-вече свещениците, били намушквани с нож или пък удавяни в някоя река. Отначало Пастирите нападали и евреи, но с течение на годините решили, че главната им задача е да заличат католическото духовенство от лицето на земята и да основат нова Църква. После движението се разпространило отвъд Рейн и стигнало чак до Англия. Разбира се, не всички Пастири са еднакви. Някои от тях са склонни към насилие, а други — като например групата, настанила се в Убежището — водят мирен и прост живот, и не биха посегнали на никого. Въпреки това — Корбет погледна през масата към отец Августин — Едуард е обезпокоен от присъствието им тук. Кралят, разбира се, не би желал да тормози невинни хора, но след като един негов служител беше убит по време на метеж, организиран от друга група Пастири в Шорам, Съсекс — кралският пратеник сви рамене, — не му остана друг избор, освен да ни изпрати в Хънстън.

— Аз пък смятам, че Пастирите от Убежището изобщо не са безобидни — обади се Кечпоул. — Твърде много странни неща се случиха от пристигането им насам.

— Като например? — попита Ранулф с престорена невинност, смушквайки Малтоут, който беше изпил толкова много вино, че вече едва си държеше очите отворени.

Кечпоул също беше пиян — суровото му лице се беше зачервило и той току стоварваше юмрука си върху масата.

— Нима трябва да отговоря от името на всички? — попита началникът на стражата на Гърни, след което вдигна ръка и започна да изброява на пръсти. — Е, добре. Първо, бяха оплячкосани няколко гроба. Не е ли така, отче Августин?