Песента на Тъмния ангел

Домакинът хвърли още една цепеница в огъня. В една от пукнатините й беше пъхната малка торбичка, пълна с ароматни треви, така че когато пламъците облизаха дървото, димът от нагорещените билки изпълни стаята с аромат на лято. Корбет продължи да отпива от виното си, заслушан с половин ухо в разказа на Ранулф за пътуването им. Лейди Алис, която седеше от другата страна на камината, го наблюдаваше внимателно.

„Променил си се“ — помисли си тя. Корбет винаги се беше отличавал като потаен, мълчалив и стеснителен мъж, но сега тя виждаше в него и известна закоравялост; бръчиците от смях покрай устата му не бяха така отчетливи като преди, а в обикновено благите му тъмни очи се четеше угриженост.

Лейди Алис беше чула за повторната женитба на Корбет за уелската благородничка Мейв и знаеше колко силна е любовта му към съпругата му и дъщеричката им Елинор. Беше чула обаче и други слухове, според които Едуард се бил превърнал в много по-взискателен господар сега, на прага на една кървава война срещу шотландците и в разгара на своята борба на живот и смърт със съперника си, Филип Френски. Корбет пък, независимо от рицарското си звание, отличията си и високия си пост, явно плащаше цената. Лейди Алис разсеяно се запита на какви ли гледки е ставал свидетел кралският пратеник. После улови погледа му.

— Искаш ли да си лягаш, Хю?

— Не, милейди, благодаря. Може би по-късно. Има неща, на които трябва да се обърне внимание; въпроси, които трябва да бъдат зададени.

Стомахът на лейди Алис се сви от страх. Корбет, с неговите проницателни очи, неспокойни мисли и въпроси, попадащи точно в целта, беше неин приятел, но сега беше пристигнал тук по съвсем други причини. Кралският пратеник се канеше да се впусне в преследване на истината. Въпреки топлината в стаята лейди Алис усети как по тила й преминава студена тръпка. Какво ли щеше да открие този проницателен кралски служител? Тя улови погледа на съпруга си и му отправи мълчаливо предупреждение. Сър Гърни схвана посланието и извърна очи. Той също имаше своите опасения във връзка с визитата на Корбет. Единственото желание, което бе имал, беше да бъде освободен от двора и армията на Едуард, за да може да обработва плодородните си земи, да отглежда овцете си и да изнася вълната им във Фландрия в замяна на тежки кесии със злато. Военните походи на краля срещу французите обаче бяха сложили край на всичко това и макар в момента Едуард и Филип на теория да бяха сключили примирие, на практика войната все още пречеше на търговията, а Гърни, както и много други, търпяха последствията. Сега пък в имението му беше пристигнал и Корбет — пазител на кралските тайни, а ако можеше да се вярва на някои хора, и личен довереник на Едуард.