![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Защото нищо от всичко това все още не се е случило и сега няма да се случи — отвърна Умбо. — Трябва да се науча да се връщам назад във времето, за да се върна този път и отново да предам същото съобщение.
— Но ти не си получил съобщението два пъти, нали? Защо тогава да го предаваш два пъти?
— Не знам — отвърна Умбо. — Според мен не са два пъти. Мисля, че съобщението е само едно и все още съм длъжен да го предам.
— Но ти знаеш, че си длъжен, само защото вече си го предал. Там е цялата работа. Вече си го предал. Но няма да споря с теб. Дори и да не ти се налага да предаваш отново същото съобщение, ще е полза да научиш как се прави. А после, ако ще се почувстваш по-добре, давай, предай го отново, ако си спомняш какво точно си казал.
— Длъжен съм да го сторя, защото вече знам, че съм го направил, само че когато го направих, беше в бъдещето, затова трябва да стигна до бъдещето, за да се върна и да извърша онова, което вече съм извършил… Това е толкова безумно, че трябва да е невъзможно.
— Само дето се е случило, значи е възможно. Но няма да чакаме в О да проумееш как точно става, защото може да ни хванат. Ала все пак аз ще се върна да взема скъпоценните камъни и парите. Монетите точно сега ще ни свършат работа — можем да си платим за лодка нагоре по реката до Площадката на Подмокрената и да останем за известно време там, където не ни застрашава нищо. Но камъните и ножът… тях няма да можем да осребрим. Мисля, че си се върнал да предупредиш Риг и себе си, защото първия път войниците са взели тези предмети и заради това на Риг му е било много по-трудно. Онзи, първият камък, случайно ли е бил единственият легендарен и баснословно ценен? Или има и други, които биха влошили положението още повече, ако хванат Риг с тях? А ножът, кой знае пък той какво би причинил. Много е стар, но изглежда съвсем нов, нали? А Риг не знае нищичко за човека, от когото го е задигнал.
— Значи трябва да вземем парите и да закопаем ножа и скъпоценните камъни на място, където никога никой не може да ги намери.
— Не — възрази Самуна. — Защото ние не знаем… ами ако по-нататък ни потрябват, за да откупим свободата на Риг? Или за друго нещо. Те са наследство на Риг от баща му, значи трябва да ги пазим да не попаднат в ръцете на Революционния съвет или на някой друг, който ни желае злото. Но преди това трябва да стигнем в Ареса Сесамо, за да може Риг да ги използва, ако му потрябват.
— Щото досега това, че ги притежава, ни помогна просто страхотно — намуси се Умбо.
Самуна го побутна.
— Я се погледни как си облечен. Погледни какво преживяхме, с какви хора разговаряхме, какви неща научихме. Няколко седмици като богаташ ме научиха на много работи.
— Например? Че заради богатството те арестуват?
— Риг го арестуваха заради името, не заради парите му.
— Значи на това те е научило богатството или навъртането покрай богати хлапета?
Самуна се ухили.
— Научи ме, че ми харесва повече от бедността.
— На мен бедността не ми пречеше. Изобщо не знаех, че съм беден. Не знаех дори, че нещата, които купуваме, въобще съществуват, и затова те не ми липсваха. Добре си живеех.
— Говориш като малък привик — отбеляза Самуна.
— А какъв е планът? Отиваме в О, вземаме скъпоценните камъни и парите…
— Много, ама много грешиш. Аз отивам в О и вземам парите.
— Няма да ме оставиш!
— Ще те оставя — увери го Самуна. — Ще си уговорим сигнал, и когато се върна, ще те извикам. Ако свирна ето така… — и той изсвири — значи съм сам и няма страшно. Но ако свирна така… — сега той свирна по-различно — то с мен има някой опасен човек и ти не бива да се приближаваш.
— Нито една птица не издава такива звуци!
— Тогава е добре, че не подражавам на птици, нали? Това са военни сигнали от бившия ми полк.
— Трябва ти още един сигнал.
— Какъв?
— Такъв, който означава: „С мен има опасен човек, но ти въпреки това трябва да дойдеш“.
— Никога не бих ти дал подобен сигнал.
— Но би могъл. Така че ми го изсвири.
— Той никога няма да ми потрябва.
— Значи никога няма да го използваш, но все пак нека имаме и такъв.
Самуна се навъси и подсвирна пак — звукът беше съвсем различен.
— Опитният съм аз, но ти си мислиш, че можеш да даваш нареждания.
— Ти си големият мъж, а аз съм малкото дете. Никога не ми се е случвало да се боря, за да се измъкна от дадено положение. И затова мисля за всички възможности, които биха могли да са ми от полза. Така е, когато си малък.