Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Ти нали не си мислиш, че ще оставя да ги предупредиш? — попита той.
Риг седна отново и се умълча. Сега поне знаеше своята дилема пред закона. Ала не знаеше как да опази приятелите си невредими. Не можеше да ги предупреди. И все пак… той знаеше, че Умбо трябва да оживее, поне достатъчно дълго, че да се върне от бъдещето и да го предупреди до каретата край Кулата на О. И Самуна трябва да оживее и все още да е с Умбо — защо иначе Умбо от бъдещето ще му е казал да скрие останалите скъпоценни камъни?
Не беше възможно Самуна и Умбо да умрат от мъчения. А ако беше така, то по всяка вероятност те щяха да избягат точно сега, докато гемията е още на пристанището.
Гемията се разклати и потегли.
„Е, добре — Умбо и Самуна трябва да скочат зад борда и да доплуват до брега“.
— Изглеждаш странно необезпокоен от движението на лодката — отбеляза Гражданин. — Какво знаеш, което аз не знам?
— Движението на лодката не ме изненадва — отвърна Риг. — Точно така предположих, че ще потегли, още в мига, в който се качих на нея. Лодките са си такива.
— Но ти със сигурност пресмяташе, че приятелите ти трябва да избягат, докато лодката е още на пристанището.
— Защо сте толкова сигурен, че съм „пресмятал“?
— Защото въпреки добре отработената ти способност да прикриваш всякакви чувства, ти все още издаваш мъничка частичка от тях. Достатъчна, за да я забележи един опитен играч на „черен камък“.
— Значи не сте много добър в тая игра — отвърна Риг. — Защото аз определено почувствах много голямо учудване и смут, когато лодката потегли. Ако изобщо можете да разчитате чувствата ми, вие несъмнено можете да забележите изненадата.
— Изненада — да, но не си притеснен. Тревогата ти веднага се разсея.
— Не вярвам, че наистина ще ги убиете.
— О, няма, повярвай.
— Радвам се да го чуя.
Риг си позволи да почувства прашинка облекчение.
— Не се опитвай да ме измамиш, като си придаваш облекчен вид. Не може да си почувствал облекчение, ако не си бил под напрежение — а ти не беше. Освен това аз няма да ги убивам или измъчвам, защото това не е моя работа — Революционният съвет си има специалисти, които се занимават с всички съдебни изтезания. Моя работа е да те доведа, а тяхна — да те обработят за проверка.
Риг не позволи на съдържащия се в тези думи намек — че е вероятно да измъчват и него — да наруши душевното му равновесие.
— Интересно ми е защо ли са пратили генерал да ме арестува. За толкова ли негоден ви смята Народният революционен съвет, та са ви натоварили с подобна банална задача?
Генерал Гражданин се разсмя.
— Ти наистина си много наивен. В това искрено вярвам. Защото, ако се преструваше, нещата, които се преструваш, че не разбираш, са толкова… тъпо подбрани.
— Отново изразявам неблагодарността си към Баща си за лошия подбор при моето образование.
— Причината да пратят мен да те доведа е, че аз маневрирах много внимателно, за да спечеля тази задача. А е така, защото около империята Сесамото има противоречия, по-стари и по-дълбоки, отколкото въпросът за свалянето на кралското семейство от власт и заставането на Революционния съвет начело на Света между стените.
— Нямам представа за какво говорите — призна Риг.
— Аптика Сесамин, бабата на настоящата не-кралица, издала декрета, че само жени могат да управляват империята Сесамото. И осигурила влизането му в сила, като поръчала да избият всичките й роднини мъже. Това сложило край на многобройни заговори, които са имали за цел да я отстранят — нея, жената — от Шатрата на светлината.
— Шатра ли? — попита Риг.
— Официално всяка кралска резиденция е Шатра на светлината, когато управляващият монарх е в нея. Аптика Сесамин убила всичките си синове, както казах, а дъщеря й, която седнала на трона — Муташ Сесамин, имала само едно дете, дъщеря, Агия Сесамин.
— Агия… Която или е моя майка, или не е?
— Значи знаеш имената на кралското семейство!
— Разбира се, че вече знам това име — отвърна Риг. — Прошепнаха го половината от хората, които срещнахме. „Той твърди, че е син на Агия Сесамин“.
— Много хитро — отбеляза Гражданин. — Аз много внимавах изобщо да не споменавам името й, за да видим дали ти няма да го кажеш. Но, да, и аз чувах същите забележки, макар да не бих предположил, че ти… Няма значение. Не бива да подценявам твоя ум и твоята наблюдателност.