![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— И аз съм бил дете — рече Самуна.
— И бас държа, че си бил по-едър и от две години по-големите хлапета.
Самуна не каза нищо.
— Щом не отговаряш, това значи, че съм прав.
— Млъкни! — сряза го Самуна. — Мисля, че зърнах Кулата.
— Коя кула? — попита Умбо.
— Кулата на О — изръмжа Самуна. — Ти толкова ли си тъп?
— Мислех си за други неща — обясни Умбо. — Мислех си как да се върна назад във времето.
— Мислеше си какъв си умник, дето ми каза, че съм прав, а после доказа, че в крайна сметка не си особено умен, и хич и не се опитвай да спориш, защото и двамата знаем, че на мен ми се падна тъпото хлапе, докато умното е пленник на онази гемия.
Това убоде Умбо и го заболя повече, отколкото когато баща му го биеше. И въпреки че Самуна го блъсна игриво и му каза: „Стига де, знаеш, че те дразня“, това не промени факта, че и двамата бяха наясно, че кръчмарят е прав. Но въпросът не опираше до ума, а до нещата, на които ги беше научил Човека скитник. Умбо бе обучаван съвсем малко — и само толкова. Колкото да помага на Риг. Но Риг бе обучен за всичко. Той бе обучен да бъде син на кралското семейство, защото в действителност беше такъв.
„Ако Човека скитник ме бе обучил по същия начин, и аз щях да бъда умен. Нали?“
Въпреки всички уговорки за сигнали, на Самуна не му се наложи да ги ползва. Защото Умбо не го послуша и не остана там, където му наредиха, а го последва и после, недалеч от града, се покатери на едно дърво. Сега виждаше къде копае Самуна, за да прибере торбичката с камъните, а също и че никой не го следи, докато вървеше обратно през гората. И така, Умбо изтича обратно на мястото на срещата им, покатери се на друго дърво и тупна от един нисък клон право пред Самуна, а после весело изслуша лекцията на тема „Прави, каквото ти казвам, иначе и двама ни ще убият заради тебе“.
Когато най-сетне Самуна спря да му се въси, Умбо попита:
— Взе ли ги? Всичките?
— Освен ако някой не е намерил кесията и не е извадил само един камък, а другите е прибрал обратно, то да, намерих ги всичките.
— Добре, да видим. Да ги преброим — предложи Умбо. — Защото сега мисля, че само един липсва.
Преброиха ги. И още веднъж.
— Не мога да повярвам! — възкликна Самуна. — Как така един го няма?
— Най-големият при това — додаде Умбо.
— Ти откъде знаеш?
— Не го знам — отвърна Умбо. — Просто го предположих.
— Но в това няма никакъв смисъл! — избухна Самуна. — Никой няма да открадне само един!
— Аз бих — поправи го Умбо. — А току-що видях и скришното място, откъдето ги изрови. Затова се обзалагам, че съм го взел аз.
— Дай го тогава, малък крадецо! — кресна му Самуна.
— Не съм те чул да наречеш Риг крадец заради кражбата на онзи нож.
— Нарекох го крадец, и още как!
— Правилно, нарече го, но не го награби, както награби мен, а пък боли, така че престани! Камъкът не е у мен, защото не съм го взел!
— Нали каза, че си го взел?
— Казах, че се обзалагам, че съм го взел. Всъщност трябваше да кажа, че се обзалагам, че ще го взема.
Самуна въздъхна и го пусна.
— Защо? Какъв е смисълът?
— Никакъв, освен че когато се заяде, задето някой можело да вземе един, аз си помислих: няма ли да е смешно моето бъдещо аз да се върне, да намери кесията с камъните и да вземе най-големия. И щом си го помислих, реших да го направя, ако ми падне възможност. Сега знам, че ще ми падне.
— Значи казваш, че когато се научиш да пътуваш във времето, ще използваш тази си способност, за да погаждаш тъпи калпазански номера на приятелите си?
— Сега вече схващаш.
— Трябва да ти счупя ръката.
— Но знам, че няма да я счупиш.
— Не бъди чак толкова сигурен.
— Убеден съм, защото когато бъдещото ми аз ме посети, ръката ми си изглеждаше съвсем наред. Освен това знам и че няма да се удавя, да си счупя врата при падане от дърво или разбойник да ми пререже гърлото. Няма да умра от някоя болест, няма да ме удари гръм и никой няма да ме пребие до смърт с пръчка.
— Аз не бих бил толкова сигурен.
— Че как да не съм сигурен? Аз се върнах и отидох при себе си и при Риг! Извадил съм камъка от кесията!
— Де да можех да се върна обратно и да я скрия на друго място — въздъхна Самуна.