Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Не разбираш ли? — възкликна Рам. — Преминаването през гънката ни е изтласкало в миналото до определен момент въз основа на масата на кораба, скоростта му и всякакви други неща. Но единственият начин да се плати за това преминаване през гънката е бил да се изпрати назад равностойна маса. И тъй като наблюдателите, създаващи полетата, които са формирали гънката, са били деветнайсет, това се е случило деветнайсет пъти.

— Но то се случи само веднъж — възрази заменимият.

— Не — настоя Рам. — Случило се е деветнайсет пъти. Съществуват още осемнайсет наши версии, движещи се назад във времето, докато ние пътуваме към Земята. И всички сме невидими един за друг.

— Значи това, че разчитахме на компютрите, е провалило мисията? — попита заменимият.

— Мисията не е провалена — отвърна Рам. — Тя е успяла деветнайсет пъти. Ние сме просто изгорелите газове.

Самуна беше пълен с планове как ще се промъкнат обратно в О и ще заживеят там скришно достатъчно дълго, че Умбо да предаде съобщението си. Чак когато Умбо успя да го убеди, че няма представа как се прави това, той най-сетне осъзна, че може би ще е по-добре момчето да се учи да се връща назад във времето някъде другаде.

— Аз може цели седмици наред да не се науча как да се връщам във времето — обясни му Умбо, докато вървяха обратно към О през гората. — Или месеци.

Ако изобщо успея, додаде наум.

— Само Риг можеше да се връща назад във времето. Аз му помагах, като го забавях. Или го ускорявах.

— Кое точно?

— Винаги съм си мислел, че забавям другите хора, но Риг каза, че всъщност ги ускорявам толкова, че всичко около тях изглежда по-бавно.

Щом чу това, Самуна изсумтя. Избута един клон от пътя и го задържа, за да не шибне Умбо по лицето.

— Благодаря — рече момчето. — Виждаш ли, Риг винаги е можел да вижда следите на хората, които са преминавали в миналото. Много преди аз да започна да му помагам. Той знаеше какво търси. Аз — не.

Отново сумтене.

— Трябва ни сигурно място, където да се упражнявам и сам да го овладея — онова, което правя с другите хора. А дори и тогава кой знае дали ще мога да виждам нещо?

— Виж какво — рече Самуна. — Знаем как си го направил. Знаем, че се случва. Трябва ни само търпение. А ти трябва да се трудиш здравата, за да не изгубим твърде много време.

— Това не е губене на време — възрази Умбо. — Зависи колко време ще отнеме задачата.

— Ето как виждам нещата аз — обясни Самуна. — Трябва да сме минали през всичко това в миналото, само че първия път са арестували Риг, а ти не си преместил ножа и аз не съм скрил скъпоценните камъни и парите. Когато си се научил да се връщаш във времето, ти си се върнал в О, предупредил си ни и сега всичко се случва по-различно. Защо тогава изобщо да предаваш съобщенията този път?